- Така ли? Стана ми интересно. Никога не беше споменавала за това.
- Да, Стив Паоне. В гимназията. Беше пълен смешник тоя безпишковец. Беше много груб, аз не бях готова. И двамата бяхме пияни. Знаеш... пияни, след купон, пубертетска работа. Отне ми месеци преди да се реша да опитам пак. Бях много малка. Може би ти беше права да чакаш толкова време.
- Кейт, това звучи ужасно!
Тя ме гледаше тъжно.
- Да, отне ми година, докато изпитам първия си оргазъм при нормален секс с мъж. А ето те теб първи път и вече...
Кимнах засрамено. Моето друго аз бе седнало в поза лотос, съвсем спокойно, като се изключи самодоволната усмивка.
- Радвам се, че даде девствеността си на човек, който може да разпознае къде му е гъзът и къде му е лакътят. Тя ми намигна.
- Кога ще го видиш пак?
- В сряда. Ще вечеряме заедно.
- Значи го харесваш?
- Да. Но не съм сигурна за бъдещето.
- Защо?
- Той е много сложен за разбиране, Кейт. Неговият свят е много по-различен от моя. Хм, страхотно извинение. И дори, ако се напънеш, може и да повярваш. Много по-добро от: има червена стая за мъчения и иска да ме направи секс робиня.
- Моля те, Ана, не прави нищо с него заради парите му. Елиът каза, че за Крисчън е много необичайно да излиза с някого.
- Така ли каза? Гласът ми се извиси с цяла октава.
„Издаваш се, Стийл. Я по-спокойно". Подсъзнанието ми ме
гледаше укорително и размахваше заканително пръст, после извади отнякъде везните на правосъдието, за да ми напомни, че той може да ме съди, ако издам нещо. Ха... и какво щеше да ми направи? Да ми вземе всичките пари ли? Трябваше да видя в Гугъл какво следва при нарушаване на такова споразумение, докато правя другото „проучване", както ми беше наредил. Беше като домашно. Може би щеше да ми сложи и оценка накрая.
Изчервих се, като се сетих за високата оценка, която бях получила във ваната за орален секс.
- Какво има, Ана?
- Спомних си нещо, което каза Крисчън.
- Изглеждаш различна каза любвеобилно Кейт.
- Чувствам се различна. И ме боли признах.
- Боли те?
- Малко. Изчервих се пак.
- И аз съм така. Мъже! Какво да ги правиш каза тя с престорено отвращение. Като животни са!
И двете избухнахме в смях.
- Е как пък ще те боли? зачудих се аз.
- Ми, много пъти... протърках се.
Изкисках се.
- Кажи ми за Елиът Ненаситния попитах, след като се посмях. За първи път се почувствах спокойна след оня миг, в който чаках на опашката в бара, преди телефонното обаждане, откъдето тръгна всичко това. Оня последен миг, когато се възхищавах на господин Грей от... далеч. Какви щастливи и спокойни дни!
Кейт се изчерви. Катрин Агнес Кавана беше заприличала на Анастейжа Роуз Стийл! Погледна ме с онзи чист като капка роса поглед. Никога не я бях виждала да реагира така при мисълта за който и да било друг мъж преди Елиът. Не бях изненадана. Бях в шок. Къде беше моята Кейт? Какво бяха направили с нея?
- О, Ана. Думите забликаха от нея, без да успее да наниже нито едно смислено изречение Той... е... толкова... всичко... И когато ние... О!... Толкова беше хубаво...
- Мисля, че се опитваш да ми кажеш, че наистина го харесваш.
Тя закима.
- Ще се видим в събота. Ще ни помогне да се преместим. Тя запляска с ръце, скочи от дивана и направи няколко пируета към прозореца. Местенето! Бях забравила! Въпреки всичките тези куфари и кашони около мен.
- Много мило от негова страна казах и наистина се радвах, защото ако го опознаех по-добре, може би щях да изкопча нещо повече за Крисчън неговия странен и дълбоко обезпокоителен брат.
- Какво правихте снощи? попитах. Тя ми хвърли онзи поглед „Какво-мислиш-сме-правили?" и ме изгледа леко глуповато.
- В общи линии това, което и вие. Само че първо вечеряхме каза тя усмихнато. Наистина ли си добре? Изглеждаш малко объркана.
- Да, объркана съм. Крисчън е доста емоционален, краен дори.
- Да, забелязах нещо такова в него. Но с теб се държа добре, нали?
- Да уверих я. Май съм доста гладна. Искаш ли да сготвя нещо?
Тя кимна, хвана две книги и ги сложи в багажа си. После попита:
- Какво мислиш да правиш с тези книги, които ти подари?
- Ще ги върна.
- Сериозно?
- Това е ужасно скъп подарък. Не мога да го приема, особено сега.
Тя кимна, че съм права.
- Разбирам те. Дойдоха две писма за теб, а и Хосе звъни през час. Наистина е отчаян.
- Ще му се обадя казах ядно. Ако кажех на Кейт за Хосе, щеше да го обеси за топките или да го опече на бавен огън и да го изяде за закуска. Взех писмата от масата и ги отворих.
- Ей, имам интервюта за работа! След две седмици. В Сиатъл. За отдел Вътрешен пласмент!