- Трябваше ми време да помисля прошепнах. Бях като сърна пред фаровете на приближаваща кола, като нощна пеперуда около лампа, като птиче пред съскащия език на змия... И той много добре знаеше какво прави с мен.
- За какво да помислиш, Анастейжа?
- За теб.
- И реши, че е било удоволствие за теб да ме познаваш някъде там в миналото. Питам се дали си имала предвид познаване в библейския смисъл на думата.
По дяволите! Изчервих се.
- Не знаех, че си падаш по Библията.
- Като дете ходех на неделно училище, Анастейжа. Доста неща научих там.
- Не си спомням да съм чела за щипки за зърна в Библията. Може би са те учили от някоя по-нова версия.
Устните му се извиха в усмивка. Не можех да откъсна очи от устата му
- Е, така и предполагах. Значи съм взел правилното решение да мина да ти напомня какво удоволствие е било за теб да ме познаваш.
Гледах го с отворена уста. Пръстите му се плъзнаха от ухото към брадичката ми.
- Как намирате идеята ми, госпожице Стийл?
Очите му горяха в моите, погледът му беше предизвикателен, устните му леко разтворени. Чакаше като змия, навита и готова да скочи и да ухапе. Стомахът ми сгърчен от възбуда, влага между краката ми. Хвърлих се към него. Той успя да се дръпне и в следващата секунда бях просната на леглото, закована под него, ръцете ми изпънати нагоре и уловени в неговите над главата ми, другата му ръка беше стиснала здраво лицето ми, а устатата му беше върху моята.
Езикът му се плъзна бързо, властно, със сила. Подчиняваше всяка част от мен, завладяваше я и я правеше своя територия. Усетих го с цялото си тяло. Усетих ерекцията му. Желаеше ме. Вътрешностите ми се обърнаха от сладко желание. Не хубавата секси Кейт с нейните още по-секси бикини, не някоя от онези петнайсет, не злата госпожа Робинсън, а мен. Този мъж желаеше мен. Моето друго аз грееше от щастие, и как само грееше можеше да освети цял Портланд. Той спря да ме целува. Отворих очи. Той ме гледаше питащо
- Имаш ли ми доверие? попита задъхано.
Кимнах. Сърцето ми биеше в ребрата, кръвта ми минаваше през тялото ми със скоростта на гръмотевица.
Той бръкна в джоба на анцуга си и извади сребристосивата вратовръзка. Вратовръзката, която оставяше следи по кожата от втъканите в нея фигурки. Бързо омота китките ми, но този път завърза единия край на вратовръзката за решетката на леглото. Провери дали възелът е здрав.
Така или иначе нямах намерение да бягам. Бях буквално закована за кревата. И ужасно възбудена.
Той стана от леглото, погледна ме, очите му бяха потъмнели до черно от желание. Гледаше ме с облекчение, триумфално.
- Ето, така е по-добре каза и се усмихна дяволито. Наведе се и започна да събува едната ми гуменка. „О, не, не, не краката ми! Досега тичах".
- Не опитах се да протестирам и да го изритам.
Той спря.
- Ако се съпротивляваш, ще ти вържа и краката. Ако вдигаш шум, ще ти завържа устата. Така че тихо! Катрин сигурно подслушва.
„Да ми завърже устата? Кейт!" Млъкнах.
Той бавно, но ловко махна обувките и чорапите ми и изу анцуга ми. „Господи, с какви бикини съм?" Той ме повдигна леко, издърпа завивките изпод мен и ме сложи на чаршафите.
- Дотук добре каза и облиза долната си устна бавно, много бавно. Пак хапеш тази устна, Анастейжа, а знаеш как ми действа това. И за предупреждение постави дългия си показалец върху устата ми.
Имах усещането, че ще гръмна в собственото си тяло. Лежах напълно безпомощна и гледах как се движи с грация из стаята ми. Такъв афродизиак трудно можех да понеса. Бавно, почти мързеливо, той събу маратонките и чорапите си, развърза долнището на анцуга и свали тениската си.
- Мисля, че видя повече от необходимото изсмя се, седна до мен и дръпна тениската ми нагоре. Мислех, че ще я махне, но той само я нави до врата ми и я издърпа над очите ми, така че можех да виждам само носа и устата си, но нищо повече. Бях в пълен мрак.
- Става все по-хубаво и по-хубаво каза одобрително той. Мисля да си взема нещо за пиене.
Наведе се, целуна ме нежно и стана от леглото. „Да си вземе нещо за пиене? Къде? В Портланд? В Сиатъл? Тук?" Напъвах се да чуя какво прави. Чух как вратата изскърца. После чух тих разговор. Говореше с Кейт! О, не, та той бе почти гол! Какво щеше да си помисли Кейт? Чух съвсем тих звук, нещо като клокочене. Какво беше това, по дяволите? Той се върна, вратата се затвори, чух стъпките му по пода и почукването на парченца лед в чаша с течност. Каква течност? После чух как събу анцуга си. Той падна на пода и знаех, че вече е гол. Седана до мен на леглото.
- Жадна ли си, Анастейжа? попита с изкусителен глас.