- Беше само шега... изскимтях. „Моля те, Крисчън, чукай ме!"
Той ме погледна учудено и продължи да прокарва ръка по пениса си.
- Шега? Гласът му беше зловещо тих.
- Да. Моля те, Крисчън.
- Значи ми се смееш?
- Не изхленчих.
Бях топка сексуално напрежение. Той ме изгледа преценяващо, може би за да определи степента на възбудата ми. После внезапно ме грабна и ме обърна по корем. Това ме изненада. Бях вързана и можех да се опра само на лакти. Той сгъна рязко двата ми крака в коленете, така че дупето ми се надигна високо. Плесна ме силно по него и в същата секунда, преди изобщо да реагирам, влезе рязко и със сила в мен. Извиках от удара, от внезапното му проникване и на секундата свърших. Не веднъж, а два пъти един след друг, напълно разпадаща се под него, докато той продължаваше мощно да пробива в мен. Не спираше. Не можех повече, бях напълно изцедена, но после усетих как поредният оргазъм започна да напира и... „Не, не е възможно..."
- Хайде, Анастейжа, отново! ръмжеше той през стиснати зъби. Тялото ми откликна веднага в разкъсващи конвулсии. Крещях името му. Разпаднах се на милиони малки частици. Крисчън застина и най-накрая съвсем тихо свърши.
- Това удоволствие ли беше? каза през зъби.
Лежах напълно изтощена, със затворени очи. Той леко излезе от мен, стана и се облече. После се върна при мен, развърза внимателно ръцете ми и дръпна надолу тениската ми. Разтърках китки и се засмях при вида на отпечатъците от вратовръзката на китките ми. Оправих сутиена си, а той придърпа завивките над мен. Гледах го напълно зашеметена.
- Беше върхът на удоволствието прошепнах.
- Ето пак тази дума.
- Не я ли харесваш?
- Никак.
- О!... Не знам... Мисля, че има доста благоприятен ефект върху теб.
- Вече и благоприятен ефект, така ли? Колко още според вас, госпожице Стийл, може да бъде наранявано моето его?
- Не мисля, че на егото ти му има нещо. Но в момента, в който го казах, самата аз не си повярвах. Някакво неуловимо усещане мина през съзнанието ми, но изчезна на мига, преди да успея да го хвана.
- Ти мислиш? Гласът му беше нежен. Лежеше до мен, надигнат на лакът, аз бях само по сутиен.
- Защо не обичаш да те докосват?
- Просто не обичам. Целуна ме нежно по челото. Значи този имейл е твоята представа за шега?
Усмихнах се извинително и свих рамене.
- Явно. И все още обмисляш предложението ми?
- Да, това „неприлично предложение". Да, обмислям го. Но имам много въпроси по него.
Той се усмихна с облекчение.
- Бих бил разочарован, ако нямаше въпроси.
- Щях да ти пратя всичко по мейла, ако ти не ме беше прекъснал.
- Коитус интеруптус.
- Знаех си, че някъде дълбоко заровено в теб има чувство за хумор.
- Много малко неща са смешни, Анастейжа. Помислих, че ми казваш не, не на дискусия по договора, не на всичко... Гласът му падна съвсем.
- Още не съм решила. Не знам. Ще ме връзваш ли с каишка за врата?
Той вдигна учудено вежди.
- Ти си правила проучването, Анастейжа. Не знам, наистина не знам. Никога не съм го правил с никого.
О, дали трябваше да се учудвам на това? Не знаел? Той не знаел!?
- А теб връзвали ли са те за врата? прошепнах.
-Да.
- Мисис Робинсън?
- Мисис Робинсън! Като в онази стара песен! Той се засмя високо, свободно, необременено, изглеждаше така млад и безгрижен. Естествено бликащ заразителен смях.
- Ще й кажа, че си я нарекла така. Ще й хареса.
- Ти още говориш с нея? Не можах да прикрия шока в гласа си.
- Да. Вече беше сериозен.
О! И тогава усетих ужасната болка на ревността. Чувството бе толкова дълбоко, че чак се уплаших от себе си.
- Разбирам. Гласът ми бе напрегнат. Значи ти имаш някого, с когото да споделяш... различния си начин на живот, а на мен не ми е разрешено.
Той помръкна.
- Знаеш ли, никога не съм мислил за това от тази гледна точка. Тя беше част от този различен начин на живот. Казах ти: тя е просто добра приятелка. Ако искаш, ще те запозная с някоя от моите подчинени. И с нея също.
Наистина ли се опитваше да ме нарани?
- Това твоята представа за шега ли е?
- Не, Анастейжа. Той поклати глава. Изглеждаше озадачен.
- Не, благодаря, мисля да се справя сама изсъсках и придърпах завивката до брадичката си.
Той ме гледаше объркано. Наистина не разбираше.
- Анастейжа... Търсеше думи. Още едно нещо, което му се случваше за първи път. Не исках да те обидя, сериозно.
- Не съм обидена. Отвратена съм.
- Отвратена?
- Не искам да говоря с никоя от бившите ти приятелки, робини, подчинени или както там ги наричаш.
- Анастейжа Стийл, ти ревнуваш ли?
Бузите ми пламнаха.