11: Един месец пробен срок. Не три.
12:1: Не мога да ти посветя всеки уикенд. Имам свой живот или поне се надявам да имам. Може би три уикенда в месеца.
15.2: Да използваш тялото ми, както намериш за добре за сексуални или други цели: моля, конкретизирай „други".
15.5: Цялата тази клауза с дисциплинарните методи. Не съм убедена, че искам да бъда налагана с камшици, с бастуни или каквото и да е там. Като цяло идеята за наказанието не ми харесва. Убедена съм, че това е в разрез с точка 2-5. И какво означава „по други причини". Това е просто гадно. И ми казваш, че не си садист?
15.10: Не че някога е съществувала каквато и да е вероятност да ме дадеш на някой друг, но е хубаво, че го има черно на бяло.
15.14: Правилата за тях ще говорим повече, но по-натам.
15.19: Да не се докосвам без твое разрешение. Къде е проблемът тук? Знаеш, че не го правя.
15.21: Дисциплината виж 15.5 по-горе.
15.22: Не мога да те гледам в очите? Защо?
15.24: Защо не може да те докосвам?
Правилата:
Сън съгласна съм на шест часа. Храна не мога да се храня от списък с храни. Или списъкът заминава, или аз.
Дрехи ако трябва да нося твоите дрехи, когато съм само с теб, да.
Упражнения споразумяхме се на три часа, но в договора не си го поправил.
Може ли да обсъдим всички тези неща? Никакъв фистинг. Какво е окачване на решетка? Генитални щипки ти шегуваш ли се?
Може ли да ми кажеш каква е уговорката за сряда? На работа съм до пет следобед.
Лека нощ. Ана
Подател: Крисчън Грей Относно: Въпроси Дата: 24 май 2011, 00:07 До: Анастейжа Стийл
Госпожице Стийл, Това е дълъг списък. Защо си още будна?
Крисчън Грей Изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Подател: Анастейжа Стийл
Относно: Чакам да ми догори свещта
Дата: 24 май 2011, 00:10
До: Крисчън Грей
Сър,
Както може би добре помните, докато правех този списък, бях прекъсната и закована на леглото от един случайно минаващ патрул по реда и дисциплината.
Лека нощ. Ана
Подател: Крисчън Грей
Относно: Духни шибаната свещ
Дата: 24 май 2011, 00:12 Д
о: Анастейжа Стийл
МАРШ В ЛЕГЛОТО, АНАСТАСИЯ!
Крисчън Грей Изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Охо! И с главни букви го написал, да ми се скара! Как е възможно от шест мили разстояние да ме накара да се чувствам неловко?
Изгасих лаптопа. Все още ми беше много тежко. Легнах и моментално заспах.
Дълбок и много неспокоен сън.
13.
На следващия ден след работа се обадих на мама. Денят в „Клейтьн" бе минал сравнително спокойно и имах доста време да мисля. Бях много неспокойна, изнервена покрай срещата ми с господин Контрольор на другия ден. Съзнателно и подсъзнателно се тревожех, че отговорът ми по точките в договора е доста негативен, и дори очаквах Крисчън да се откаже от цялата работа.
Майка ми виеше и хленчеше в слушалката колко била отчаяна, че не може да дойде на раздаването на дипломите. Боб изкълчил някаква ставна връзка и сега вероятно куцаше из цялата къща. Честно, няма друг такъв човек. Освен мен де. Винаги му се случват разни неща. Лекарите казали, че ще се възстанови напълно, но трябвало да почива. А това не беше добре за майка ми. Тя разчиташе на него искам да кажа, че без него беше безпомощна.
- Толкова съжалявам, Ана. Ох, не спираше да вие по телефона.
- Мамо, всичко е наред, Рей ще е тук.
- Говориш някак странно. Добре ли си, момичето ми?
- Да, мамо.
И още как! Ако само знаеше как се запознах с тоя червив с кинти красавец и как иска да градим някаква луда... не дива, а луда сексуална връзка, в която аз няма да имам право да обеля и една дума, понеже по принцип няма да имам права.
- Да не би да си се запознала с някое момче?
- Не, мамо. Нямаше никакъв смисъл да й обяснявам.
- Ще мисля за теб в четвъртък, съкровище мое. Знаеш, че те обичам, маменце, нали?
Затворих очи и сладките й думи ме стоплиха. Като меко, нежно пламъче.
- И аз те обичам, мамо. Поздрави Боб. Надявам се да се оправи бързо.
- Непременно, маме. Чао.
- Чао.
Бях завлякла телефона в стаята си. Вяло погледнах дяволската машина. Включих я. Имаше имейл от Крисчън от много късно нощес, след като бях легнала. Или от рано тази сутрин зависи от гледната точка. Чух пулса си в ушите. Може би ми казваше: „Не, край, бях дотук, няма да вечеряме". Мисълта беше толкова болезнена, че моментално я прогоних, за да не пукна пред лаптопа. Бързо отворих имейла.