- Вече започвах да се тревожа. Мислех, че ще се прибереш по-рано.
- Аз пък мисля, че постигнах добро време, като се има предвид, че интервюто надхвърли малко времето казах и размахах касетофона пред лицето й.
- Ана, благодаря ти от сърце. Дължа ти много. Как мина? Разкажи ми за него
„Ето, почна се. Инквизитор Катрин Кавана в действие".
Трудно ми беше да й отговоря.
- Щастлива съм, че мина и че няма да се наложи да го видя отново. На моменти плаши. Излъчва сила; бих казала, че е доста краен, има удивителна концентрация и е млад. Много млад.
Кейт ме погледна невинно.
- Изобщо не ме гледай така. Защо не ми даде някаква биография? Изглеждах като идиотка пред него! Не знаех абсолютно нищо за живота и работата му.
Кейт затисна устата си с ръка.
- Оле, къде ми е бил акълът! Извинявай, Ана.
Изгледах я сърдито.
- Като цяло беше вежлив, съвсем в рамките на формалното, малко скован. Този мъж е остарял без време. Не говори като човек на двайсет и нещо. На колко години е всъщност?
- Двайсет и седем. Ох, Ана, трябваше да ти кажа за него. Но бях така притеснена... Дай ми касетофона и ще почна да правя статията.
- Изглеждаш по-добре. Изяде ли си супата? попитах само и само да сменя темата.
- Да. Вкусна както винаги. Вече съм доста по-добре. Тя ми се усмихна с благодарност.
Погледнах часовника и казах:
- Бягам. Все още не е късно да си направя смяната в „Клейтьн".
- Ще се преумориш!
- Нямай грижа. Ще се видим после.
Бях започнала работа в „Клейтьн" в самото начало, когато дойдох да уча в университета. Това е най-големият магазин за строителни материали и железарски изделия в района на Портланд. На четирите си години тук бях успяла да науча по нещичко за стоките, които продавахме. Естествено, винаги съм била напълно неграмотна в тези „Направи си сам" неща, защото винаги бях имала татко подръка.
Толкова бях щастлива, че успях да стигна за смяната си. Щях да имам за какво да мисля, и това нямаше да е Крисчън Грей. Винаги имахме много работа в началото на лятото. Хората почват ремонтите у дома. Като ме видя, госпожа Клейтьн се зарадва.
- Ана, мислех, че няма да успееш днес!
- Срещата отне по-малко, отколкото очаквах. Мога да направя някой и друг час.
- Много се радвам, че дойде!
Прати ме в склада и започнах да подготвям стоките, за да презаредя рафтовете. Скоро не мислех за нищо друго освен за работата си.
Когато се прибрах, заварих Катрин със слушалките на лаптопа. Работеше. Носът й беше все още червен, но така бе захапала историята, че блъскаше по клавишите като луда. Бях тотално разбита. От дългия път, от смазващото интервю и от многото бачкане в „Клейтьн". Стоварих се на дивана и се замислих за недовършеното есе, за всичко, което можех да свърша този ден и не бях свършила, понеже ме заклещиха с... него.
- Има много добри попадения, Ана. Страхотно! Не мога да повярвам, че не си се съгласила да те разведе из фирмата. Очевидно е искал да прекара повече време с теб каза Кейт и ме погледна питащо.
Изчервих се и това мое сърце пак взе да си прави каквото си иска. Определено причината не беше тази. Искал е да ме разведе, за да ми покаже колко е велик и как контролира всичко, което притежава. Усетих се, че си хапя устната, и се помолих тайничко Кейт да не е забелязала. Но тя бе погълната от работата си.
- Сега разбирам какво имаш предвид под формален. Води ли си някакви записки?
- Ами... не.
- Няма проблем. От този материал мога да направя хубава статия. Жалко, че нямаме снимки. Красавец е, кучият му син, нали?
- Може да се каже казах, но ми беше много трудно да го кажа спокойно. Мисля обаче, че успях.
- Стига, Ана, дори ти няма как да си имунизирана срещу такъв красив мъж каза Кейт и повдигна перфектно изваяната си вежда към мен.
Мамицата му! Усетих, че съм на път да се изчервя пак, така че реших да погъделичкам малко самочувствието й.
- Сигурна съм, че ти щеше да изкопчиш от него много повече.
- Силно се съмнявам, Ана. Та той на практика ти предлага работа. И като се има предвид, че ти хвърлих тая задачка в последната секунда, си се справила страхотно. Изгледа ме многозначително, а аз бързо организирах отстъплението си към кухнята.
- Ще ми кажеш ли какво наистина мислиш за него?
„Отвратително любопитно момиче! Измисли нещо! Бързо!"
- Той е яко надъхан, мотивиран, контролира всичко, арогантен е, чак плаши, но е дяволски чаровен. Пленява те някак и това е напълно разбираемо изстрелях откровено с надеждата това да й затвори устата.