- Имал ли си подобни дискусии с някоя от онези петнайсет?
-Не.
- Защо не?
- Защото те всичките бяха подчинени по природа. Знаеха какво искат от една такава връзка и аз, като цяло, знаех какво мога да очаквам. При тях беше просто въпрос на уточняване на дискусионните ограничения и такива подробности.
- В някой магазин ли ходиш да ги избираш? „Най-качествените робини само при нас?"
- Не съвсем засмя се той.
- Как ги намираш тогава?
- Това ли дойде да обсъждаш? Или да минем по същество? Към твоите въпроси, както ги наричаш.
Преглътнах. Дали му имах доверие? Дали опираше само до това? Със сигурност това е нещо, което включва усилията на двете страни. Спомних си как се ядоса, когато се обади Хосе.
- Гладна ли си? попита той.
„О, не, не и храна. Не сега!"
-Не.
- Яла ли си днес?
Гледах го дълго, преди да отговоря. Отговорът ми никак нямаше да му хареса.
- Не казах много тихо.
Очите му се свиха.
- Трябва да се храниш, Анастейжа. Можем да се нахраним тук или в апартамента ми горе. Къде предпочиташ?
- Мисля, че трябва да останем тук, на неутрална територия.
Той се усмихна сардонично.
- Мислиш ли, че това би ме спряло? каза нежно и улових в гласа му чувствено предупреждение.
Преглътнах и едва измънках:
- Надявах се.
- Ела, резервирал съм отделна стая за хранене. Няма да има публика.
Усмихна се загадъчно, подаде ми ръка и ми напомни да си взема виното.
Сложих ръка в неговата и се измъкнах от сепарето. Той ме хвана за лакътя и ме поведе към мецанина. Един млад служител в изрядна униформа се приближи към нас.
- Господин Грей, моля, последвайте ме.
Тръгнахме след него през салон с плюшени столове и канапета и стигнахме до малка уютна и доста отдалечена стая. Под красивия лъскав полилей масата бе застлана с бяла памучна покривка, бяха наредени кристални чаши, сребърни прибори и по средата букет бели рози. Имаше нещо старомодно и много очарователно в тази облицована с дърво стая. Сервитьорът дръпна един от столовете, за да седна, и постави салфетката в скута ми. Крисчън издърпа стола си и седна срещу мен. Погледнах го скришом.
- Не хапи тази устна прошепна той.
Дори не знаех, че я хапя! „По дяволите! Стига вече!"
- Поръчах за двамата. Надявам се не възразяваш.
Честно казано изпитах облекчение. Не бях сигурна дали съм в състояние да взема и половин решение.
- Няма проблем казах.
- Хубаво е да се отбележи, че можеш да се съгласяваш от време на време. Така! Докъде бяхме стигнали?
- По същество. Отпих отново. Крисчън Грей вървеше много добре с вино. Спомних си последната глътка вино, която изля в пъпа ми, и се изчервих.
- Да, твоите въпроси. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади лист. Моят имейл.
- Точка 2. Съгласен съм. Това е в полза на двама ни и облагодетелства и двама ни, затова ще го поправя.
Не можех да повярвам, че наистина ще го гледаме точка по точка. Аз просто не бях толкова смела. Бях много отворена в интернета, но лице в лице... А той изглеждаше така откровен и открит. Опитах да се подсиля с още една глътка вино. Крисчън продължи:
- Моето сексуално здраве. Нито една от предишните ми партньорки не е имала кръвопреливане. На всеки пет месеца си правя профилактични прегледи във връзка с всички възможни здравословни рискове, които споменаваш. Последните ми тестове са отрицателни и съм чист в това отношение. Никога не съм употребявал наркотици. Всъщност съм много яростен противник на наркотиците. Имам политика във фирмата си и не назначавам и не толерирам хора, които вземат наркотици. Настоявам да бъдат правени внезапни кръвни проби за употреба на наркотици.
Погледнах го смаяна. Тоя беше напълно луд.
- Освен това не са ми правени кръвопреливания. Това отговаря ли на въпроса ти?
Кимнах.
- По следващата точка можеш да си тръгнеш по всяко време, Анастейжа. Няма да те спра. Но ако тръгнеш, с това се приключва абсолютно всичко. Казвам ти, за да си наясно.
- Разбрах казах доста отстъпчиво. „Ако си тръгна, това е краят". Мисълта бе неочаквано болезнена.
Сервитьорът дойде с предяетието. Как изобщо можех да ям сега? Господи! Беше поръчал стриди върху лед. Цяло плато.
- Надявам се харесваш стриди каза той.
- Никога не съм яла.
- Вярно ли? Да пробваме тогава. Той се пресегна и взе една. Трябва само да я сложиш на езика и да глътнеш. Мисля, че с това ще се справиш.
Погледна ме и знаех за какво говори. Изчервих се. Той се усмихна, сложи малко лимон върху една стрида и я сложи на езика си.