- Много вкусно. Има вкуса на... море. Хайде, опитай подкани ме.
- Значи не дъвча, така ли?
- Не, Анастейжа, не дъвчеш. Очите му бяха грейнали, весели и живи. Изглеждаше толкова млад, когато се усмихваше така.
Захапах устната си и изражението му моментално се промени. Погледна ме сурово. Пресегнах се и взех моята първа стрида. „Добре, дай да видим". Изстисках лимон, сложих я в устата си и тя се плъзна по езика и към гърлото ми морска вода, сол, свеж и остър дъх на цитрус. О, беше... различно. Облизах устни. Той ме гледаше с напрежение и в очакване. Очите му потъмняха.
-Е?
- Ще взема още една.
- Добро момиче каза гордо той.
- Нарочно ли ги избра? Хората май ги ядат, защото имат ефект на афродизиак.
- Не. Бяха първото нещо в менюто. Нямам нужда от афродизиак, когато съм край теб. И ти перфектно го знаеш. Ти реагираш на моето присъствие по същия начин каза простичко и съвсем открито той. И така, докъде бяхме стигнали? Погледна имейла ми и си взе още една стрида. Да ми се подчиняваш във всичко. Да, искам да го правиш. Имам нужда да го правиш. Мисли за това като за роля, Анастейжа.
- Страхувам се, че можеш да ме нараниш.
- Как да те нараня?
- Физически. „И емоционално", добавих наум.
- Наистина ли мислиш, че съм способен да направя такова нещо? Да премина граница, която ще е болезнена за теб?
- Спомена, че си наранил някого преди.
- Да. Но беше много отдавна.
- Как стана?
- Окачих я на тавана в стаята с играчките. Всъщност това е единият от въпросите ти. Карабините и халките служат за това за окачване за китките или за глезените с помощта на въже. Едно от въжетата беше затегнато доста здраво и...
Вдигнах ръка.
- Не искам да знам нататък. Значи няма да правиш това с мен?
- Не и ако не искаш. Може да го включиш към категоричните ограничения.
- Добре.
- Така, по-нататък. Можеш ли да се научиш да изпълняваш? Можеш ли да се справиш с това?
Гледаше ме и изучаваше всяко движение на лицето ми. Секундарникът цъкаше.
- Бих могла да опитам прошепнах.
- Добре усмихна се той. Сега за срока. Един месец вместо три. Това е ужасно малко, особено ако искаш да идваш само три пъти в месеца. Не мисля, че е по силите ми да издържа толкова дълго без теб. То сега едва успявам да дочакам... И някак внезапно спря.
Не можел да издържи без мен? Това пък какво означаваше?
- Какво ще кажеш един уикенд да идваш за ден по-малко и да се виждаме някъде по средата на седмицата след това?
- Добре.
- И наистина те моля, нека опитаме за три месеца. Знаеш, че винаги можеш да си идеш, ако усетиш, че не е за теб.
- Три месеца? Чувствах се като вързана за релсите на железопътна линия. Отпих още една глътка вино и взех още една стрида. Почваха да ми харесват.
- Толкова за притежанието. Приеми, че е просто терминология и в крайна сметка опира до принципа на изпълнение и подчинение. Това би ти послужило да придобиеш нужната нагласа, да разбереш кой съм аз за теб и с това съзнание да прекрачиш прага на дома ми. Да знаеш, че аз ще правя с теб това, което харесвам да правя. И ти следва да приемеш това и да желаеш да го направиш за мен. Ето защо трябва да ми вярваш. Ще те чукам по всяко време, на всяко място и по начин, който намеря за удачен и удовлетворителен за мен. Ще те дисциплинирам, защото няма начин да не направиш грешки. Ще те науча как да ми доставяш удоволствие. Но аз напълно съзнавам, че това е нещо съвсем ново за теб. Затова ще започнем много бавно и аз ще ти помагам. Ще разработваме заедно различни варианти. Искам да ми се довериш, но също така знам, че първо трябва да спечеля доверието ти. И ще го направя.
Той беше толкова разпален, толкова обсебен... той просто беше такъв. И в същото време го гледах като омагьосана. Не можех и не исках да погледна встрани. Той съвсем искрено и страстно желаеше това от мен. Спря да говори и ме погледна.
- Следиш ли мисълта ми? прошепна. Гласът му бе натежал от чувство, топъл и съблазнителен. Приближи чашата до устните си, без да откъсва очи от мен.
Келнерът дойде до вратата и Крисчън му кимна, че може да разчисти масата.
- Искаш ли още вино?
- С кола съм.
- Вода?
Кимнах.
- Газирана или обикновена?
- Газирана.
Сервитьорът изчезна.
- Много си мълчалива каза тихо той.
- За сметка на това ти си доста многословен.
Той се усмихна.
- Дисциплина. Границата между болката и удоволствието е много тънка, Анастейжа. Те са двете страни на една и съща монета. Мога да ти покажа какво огромно удоволствие има в болката. Не ми вярваш сега, но пак опираме до това дали ми имаш доверие. Ще има болка, но няма да има болка, която да не можеш да понесеш. И ето, пак трябва да ми се довериш в това. Имаш ли ми доверие, Ана? Ана!