- Да отговорих, без да мисля, но истината беше, че да... аз му вярвах.
- Тогава въздъхна той облекчено останалото са само подробности.
- Важни подробности.
- Добре, нека минем през тях поред.
Думите му кънтяха в главата ми, заливаха съзнанието ми като потоп и давеха мислите ми. Не знаех как ще смеля цялата тази информация. Сервитьорът се върна с основното ястие треска, аспержи, мачкани картофи и сос холандез. Никога не бях изпитвала по-силно нежелание, дори отвращение при мисълта за храна.
- Надявам се, че обичаш риба каза Крисчън.
Погледнах яденето и веднага отпих от водата. Сгреших, че не
бях поръчала вино.
- Да поговорим за правилата. Според теб начинът на хранене, който изисквам от теб, е основното, което може да развали договора, така ли?
-Да.
- Мога ли да предложа така: поне три яденета на ден.
- Не. Тук няма да отстъпя. Никой не може да ми диктува какво да ям и кога. Как да се чукам да, но как ям!? Няма начин!
- За мен е изключително важно да знам, че не си гладна. Той присви устни.
Какво беше това нещо с яденето?
- Ще се наложи да ми се довериш.
Той ме гледа дълго, после някак се отпусна и каза:
- Туш, госпожице Стийл! Отказвам се да споря за яденето и за съня.
- Защо не мога да те гледам в очите?
- Това е нещо специфично при доминантно-подчинените връзки. Ще свикнеш с това.
Дали?
- Защо не мога да те докосвам?
- Защото не може.
Лицето му изразяваше решителност, дори инат.
- Заради госпожа Робинсън ли?
Той ме изгледа много учудено.
- Как пък ти хрумна това? И още докато го изричаше, сякаш разбра. Мислиш, че тя ме е травматизирала ли?
Кимнах.
- Не, Анастейжа, причината не е в нея. Освен това тя не би се съобразила с такова нещо.
О, така ли? А аз трябваше да се съобразявам?
- Значи няма нищо общо с нея?
- Не, Анастейжа. И не искам самата ти да се докосваш.
„Моля? А, да, клаузата с мастурбацията".
- Питам само от любопитство. Защо?
- Защото искам цялото удоволствие, което изпиташ, да бъде за мен каза той леко пресипнало, но съвсем категорично.
Сега вече нямах отговор. От една страна „Искам да хапя тази устна", от друга храната и сънят. Но той щеше постепенно да се наложи и там. А още не бяхме обсъждали дискусионните ограничения. Не бях сигурна, че мога да говоря за това на масата. Изобщо не бях сигурна, че мога да говоря за това лице в лице с него.
- Май много материал ти дадох за размисъл.
- Така е.
- Искаш ли да минем през дискусионните ограничения?
- Не и докато се храним.
Той се усмихна и попита:
- Гнус ли те е да говориш за това? Или си по принцип гнуслива?
- Нещо такова.
- Не яде много.
- Стига ми.
- Три стриди, четири хапки риба и едно късче аспержа. Никакви картофи, никакви ядки, никакви маслини, а не си яла цял ден. И казваш да ти имам доверие!
„Господи, броил ми е хапките!"
- Моля те, Крисчън, не всеки ден водя такъв разговор.
- Искам да си здрава, Анастейжа.
- Знам.
- Добре. Сега вече мога да обеля... тази рокля от тялото ти.
Преглътнах. Да обели от тялото ми роклята на Кейт! Усетих
силен спазъм от желание в слабините си. Мускулите, с които
вече се бях запознала добре, се свиха в очакване. Но не, нямаше да стане. Най-силното му оръжие сексът, беше насочено към мен. Дори и аз, дето нищо не разбирах от секс, се бях убедила, че там е велик.
- Не мисля, че идеята е добра казах тихо. Не сме яли десерт.
- Искаш десерт? попита той с недоверие.
-Да.
- Може ти да си десертът.
- Не съм сигурна, че съм достатъчно сладка.
- Анастейжа, ти си изумително вкусна и сладка. Знам.
- Крисчън, използваш секса като оръжие срещу мен. Не е честно наистина казах много тихо и се вторачих както обикновено в пръстите си. Той като че ли се изненада, замисли се над думите ми и погали брадичката си, докато подбираше думите си.
- Права си. Така е. В този живот всеки използва това, в което е най-добър. Което не променя факта колко силно те желая. Сега доволна ли си?
Как можеше да ме съблазни само с гласа си? Едва се удържах, дишах тежко, на пресекулки, нервите ми дрънчаха като коледни камбанки, кръвта ми бучеше и запушваше вените ми и вътрешностите ми.
- Ще ми се да опитам нещо каза задъхано той.
Намръщих се. Току-що ми бе сервирал куп доста неприятни
неща, за които да мисля, а сега и това.
- Ако беше моя, сега нямаше да се замисляш, щеше да е много полесно. Гласът му бе много мек и всяка дума в изречението му беше „секс". Всички тези решения, цялото това мислене уморява. Дали така да го направя, или иначе? Тук ли да е, или там? Може ли сега, или не може? Нямаше да се налага да мислиш за всичко това. Тези решения и цялото това мислене щяха да бъдат моя грижа. А точно сега, в този момент, ти ме желаеш, Анастейжа. Знам това