„Че как така може да е сигурен?"
- Мога да съм сигурен...
„Еба ти! Тоя отговаря на въпрос, който още не съм задала! Да не би да може да чете и мисли?"
- ... защото тялото ти те издава. Притискаш бедрата си едно в друго, изчервила си се и дишането ти се промени.
Стига, това вече беше прекалено.
- Как разбра за бедрата ми? попитах много тихо и с недоверие. Та бедрата ми бяха под масата.
- Усетих покривката на масата да мърда. Предположението ми се базира на години опит. Но съм прав нали?
Изчервих се пак и отново загледах пръстите си. Това, което ме спираше в тази игра, беше, че само той разбира и знае правилата. Бях прекалено наивна и неопитна. Единственият човек, с когото можех да направя някаква база за сравнение, беше Кейт, а тя не позволяваше на никой да й се качи на главата. Разбира се, можех да ползвам за база и моите героини. Елизабет Бенет щеше да полудее от гняв, Джейн Еър би била прекалено изплашена, а Тес щеше да се предаде, като мен.
- Не съм си изяла рибата.
- Предпочиташ студена риба пред мен?
Вдигнах рязко глава и го погледнах. Очите му горяха, погледът му се топеше в собствения си пламък. Сребистосива неконтролируема страст.
- Мислех, че искаш да си изяждам всичко в чинията.
- Точно в този момент не давам пукната пара за чинията ти.
- Крисчън, ти просто играеш нечестно.
- Знам. Винаги съм играл така.
Моето друго аз ми се нацупи. Можеш да го направиш. Можеш да изиграеш този секс бог с правилата на неговата игра. Мога ли? Е, да пробваме. Нямах никакъв опит в тази игра. Взех едно парче аспержа и без да откъсвам поглед от него, захапах устната си. После, много бавно, поставих връхчето на аспержата до устните си и го засмуках.
Очите му се разшириха, съвсем леко, за секунда, но това не ми убягна.
- Какво правиш, Анастейжа?
Захапах връхчето.
- Ям си аспержата.
Крисчън се размърда в стола.
- Мисля, че си играете с мен, госпожице Стийл.
- Просто довършвам вечерята си, господин Грей казах съвсем невинно.
Точно в този момент сервитьорът почука и влезе, без да чака разрешение. Хвърли бегъл поглед към Крисчън, който го изгледа недоволно, но в крайна сметка възвърна любезното си изражение и кимна вежливо към чиниите на масата. Сервитьорът просто развали магията, а аз се хванах за този ценен миг, за да сляза на земята. Трябваше да си тръгна. Тази среща щеше да свърши само по един начин. А след такъв напрегнат разговор имах нужда от някаква граница. Тялото ми копнееше за допира му, но съзнанието ми се бунтуваше. В момента исках да съм далеч от него. Още не бях взела решение, а целият сексапил, който излъчваше той, никак не улесняваше нещата.
- Искаш ли десерт? попита той. Джентълмен, както винаги, но очите му горяха.
- Не, благодаря. Мисля, че е време да тръгвам. И пак погледнах пръстите си.
- Да тръгваш? Беше повече от изненадан и дори не се постара да го прикрие.
Сервитьорът бързо се изнесе.
- Да казах убедена, че това е правилното решение. Ако останех в тази стая с него, той щеше да ме чука. Станах. И на двамата ни предстои утрешната церемония.
Крисчън се изправи на секундата и забрави добрите маниери.
- Не искам да тръгваш.
- Моля те, трябва...
- Защо?
- Трябва да обмисля всичко, което ми каза. А за това имам нужда от малко самота и да съм далеч от теб.
- Мога да те принудя да останеш каза той заплашително.
- Да, можеш. И няма да е трудно, но не искам да го правиш.
Той прокара пръти през косата си, без да сваля очи от мен.
- Знаеш ли, Анастейжа, когато дойде в офиса ми да ме интервюираш, от мига, в който падна, си мислех, че си жена, която лесно и с желание би изговаряла само две реплики: „Да, сър" и „Не, сър". Мислех, че си родена да се подчиняваш. Но честно казано, не съм сигурен, че в твоето така изкусително прелестно тяло има и капка готовност да се подчиниш на каквото и да е.
Докато говореше, бавно се приближаваше към мен. Гласът му издаваше нервност, несигурност и напрежение.
- Може би си прав.
- Искам да ми дадеш тази възможност да опозная тялото ти и да се убедя, че е така. Той протегна ръка, погали лицето ми, прокара пръст по долната ми устна и каза: Аз просто не знам друг начин, Анастейжа. Аз съм такъв, какъвто съм.
- Зная.