Но мисълта да не го видя никога повече беше агония. Как се бе напъхал толкова бързо под кожата ми? Не беше само секс, нали?
Или беше? Избърсах сълзите си. Дори не исках да се замислям за чувствата си към него. Страхувах се от това, което ще намеря, ако се разровя в тях.
Паркирах отпред. Беше тъмно. Кейт вероятно бе излязла. Поне това облекчение! Не исках отново да ме хване да плача. Започнах да се събличам и пуснах лаптопа. Имаше съобщение от Крисчън.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Тази вечер
Дата: 25 май 2011, 22:01
До: Анастейжа Стийл
Не разбирам защо избяга тази вечер. Мисля, че отговорих на всичките ти въпроси. Знам, че ти дадох прекалено много информация и че имаш нужда от време да я обмислиш. Надявам се също да помислиш отново върху предложението ми. Много силно желая това между нас да се получи. Ще правим всичко много бавно. Просто ми повярвай.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг".
Имейлът ме разплака отново. Аз не бях завоевание, не бях и фирма, която искаше да купи. Или бях? Не отговорих. Не знаех какво да му кажа. Нахлузих пижамата си и се увих със сакото му. Докато лежах и гледах тъмния таван, си спомних колко пъти той се опита да ме предупреди, да ми каже да се пазя от него. „Анастейжа, трябва да се пазиш от мен... Аз не съм мъжът за теб... Нямам приятелка... Не се занимавам с такива неща... Не съм по сърчица и романтики... Аз не правя любов... Не знам друг начин..."
И докато плачех тихо във възглавницата, се хванах за последното. Не знам друг начин. Е, и аз не знаех друг начин. Може би заедно можехме да начертаем друга посока...
14.
Крисчън стоеше над мен с кожена пръчка за езда не съм сигурна нагайка ли беше, или стек. Беше със стари протъркани джинси „Ливайс". И нищо друго. Бавно сложи пръчката в дланта си и ме гледаше с триумфална усмивка. Не можех да мръдна. Бях закопчана с белезници за китките и за глезените, гола, разпъната върху леглото с четирите колони. Той се наведе и прокара пръчката от челото към носа ми. Усетих аромата на кожа. После тя плъзна към разтворените ми устни. Дишах тежко и възбудено. Той сложи края на пръчката в устата ми. Усетих наситения вкус на гладката кожа.
- Смучи изкомандва той, но гласът му беше мек. Устните ми се затвориха около кожата.
- Стига каза рязко той.
Изстенах, когато извади пръчката и започна да я плъзга надолу по брадичката ми, под нея, по шията ми, между ключиците. Там спря, завъртя я леко и продължи да я плъзга надолу, между гърдите ми, по корема, около пъпа. Гърчех се от желание, от всепоглъщаща нужда, борех се с белезниците, които се забиваха в китките и глезените ми, докато огъвах тялото си. Той завъртя върха на пръчката около пъПа ми и продължи надолу, през триъгълника и около клитора. И тогава леко, но неочаквано удари клитора ми с върха на пръчката. Свърших на секундата, като крещях името му.
И се събудих, без въздух, борех се да поема дъх и все още усещах конвулсиите от оргазма. Бях плувнала в пот. Нямах никаква представа какво ставаше. Бях сама в леглото. Как? Защо? Седнах шокирана. Беше сутрин. Погледнах часовника осем часът. Покрих лице с дланите си. Не знаех, че е възможно да сънуваш секс. Да не би да беше от храната?
Може би от стридите или пък заради това проучване в интернет? Странно. Много странно. Нямах представа, че човек може да получи оргазъм в съня си.
Кейт беше в кухнята.
- Какво ти е, Ана? Изглеждаш странно. Това сакото на Крисчън ли е?
- Добре съм. По дяволите! Трябваше да се погледна в огледалото! Опитах се да отбягна зелените й изпиващи очи. Все още бях в шок от случилото се. Да, неговото е.
- Наспа ли се? — попита тя, не особено доволна от вида ми или от факта, че нося неговото сако.
- Не много добре.
Тръгнах към чайника.
- Как мина вечерята?
Ето, почна се..
- Ядохме стриди. После треска, така че, бих казала доста зарибяващо.
- Мразя стриди и не питах за яденето, а как се държа Крисчън. За какво говорихте?
- Беше много внимателен. И спрях. Какво можех да кажа? Че няма СПИН, че е яко откачен с тези негови игри, че иска да изпълнявам всичко, което му скимне, че е успял да нарани една, която вързал в неговата стая за тавана, и че искаше да ме чука на масата за вечеря. Дали това щеше да й стигне? Опитвах се да се сетя за нещо от срещата ни, за което да говоря с нея.