- Погледни го само! Страхотен е! каза едно от момичетата до мен с такъв ентузиазъм, че чак подскочих.
- Много е секси.
Замръзнах. Със сигурност не говореха за професор Колинс.
- Това трябва да е Крисчън Грей.
- Женен ли е? Има ли гадже?
- Едва ли казах аз някак наежено.
Момичетата ме изгледаха с отворена уста. Тъкмо да кажат по едно: „О!", когато добавих:
- Мисля, че е гей.
- Много жалко въздъхна едната.
Докато ректорът четеше речта си, гледах как Крисчън дискретно огледа залата. Потънах в стола си и вдигнах рамене. Мислех си, че ставам съвсем невидима. Естествено се провалих, защото секунда по-късно очите му намериха моите. Погледът му беше празен, хладен и напълно резервиран. Свих се неудобно в стола, защото в мига, в който ме погледна, се бях върнала в съня си тази сутрин и усетих как зверската болка на желанието сгърчи, възпламени и стопи слабините ми. Изчервих се. Улових бегла усмивка на лицето му, но тя, уви, изчезна бързо. Той вдиша рязко, затвори очи за секунда и когато ги отвори, си бе върнал същото пасивно, неразгадаемо и студено изражение. После погледна ректора и втренчи очи в емблемата на университета. Не ме погледна повече. Ректорът не спираше да дрънка, а Крисчън все така упорито отбягваше погледа ми. Гледаше единствено и само емблемата.
Защо не искаше да ме погледне? Вероятно бе променил намерението си или просто не можеше повече да ме чака да взема някакво решение. Притеснение и уплаха заляха мозъчните ми клетки. Може би това, че го бях оставила снощи, бе краят за него. Смешно, нали аз бях тази, която слагаше край, а сега седях в паника, че съм го загубила. Аз го оставих, а сега се гърчех в агония. Сетих се за имейла му снощи. Може би беше ядосан, че не бях отговорила.
Сепнах се от бурни аплодисменти. Бяха за Кейт, която тръгна към микрофона. Ректорът седна, тя отметна назад разкошната си дълга коса и подреди листите пред себе си. Не бързаше и никак не й дремеше, че я гледат стотици очи. После погледна към публиката, усмихна се и започна речта си. Тя беше забавна, а и Кей т нито за миг не се запъна; момичетата до мен се смееха на шегите й. „Катрин Кавана, определено можеш да говориш каквото си искаш, и пак да плениш всички". Бях толкова горда с нея, че почти забравих за Крисчън и всичките си еротични фантазии. Слушах Катрин с интерес, макар че бях чела речта. Тя не позволяваше на никой да се разсейва. Просто нахлу в залата и отнесе публиката.
Темата беше „Накъде след колежа?" Да, накъде наистина? Крисчън гледаше Кейт изненадано. Хм, ами ако Кейт бе отишла на това интервю? Може би сега тя щеше да е на моето място и да обмисля неприличното предложение. Красавицата Кейт и красавецът Крисчън. А аз щях да съм като тези две момичета тук да седя и да му се възхищавам отстрани. Знам, че Кейт нямаше да му позволи да види бял ден. Как го нарече онзи ден? Зловещ? Мисълта за конфронтация между Кейт и Крисчън ме накара да се почувствам крайно неудобно. Не знаех на кого от двамата бих заложила.
Кейт цъфтеше в края на речта си, всички спонтанно станаха на крака и я аплодираха. Първите й овации. Усмихнах й се с възхищение и тя върна усмивката ми. После се оттегли, ректорът стана и представи Крисчън. Бях силно изненадана. Никой не ми бе споменал за реч. Ректорът изброи набързо неговите постижения, разказа за компанията му, за личностните му качества като ръководител.
"... и също така главен спонсор на нашия университет. Дами и господа, господин Крисчън Грей!
Ректорът стисна ръката му, публиката аплодираше. Сърцето ми заседна в гърлото. Той се приближи до микрофона и огледа публиката. Изглеждаше толкова уверен в себе си, изправен пред толкова очи. Точно като Кейт. Двете момичета до мен го гледаха в транс. Всъщност мисля, че по-голямата част от женската аудитория се наведе леко напред. Някои от мъжете също. Той започна. Гласът му беше мек, премерено емоционален, но и пленителен.
Дълбоко съм развълнуван и искрено благодарен за оказаната ми чест да бъда днес сред вас. Ще използвам тази изключително рядка възможност да говоря за внушителната работа на нашия екип, който работи по проблемите на екологията. Стремим се да разработим лесно приложими и екологично съобразени методи за развитие на селското стопанство в страните от Третия свят. Крайната ни цел е да спомогнем да се сложи край на глада и мизерията. Повече от един милиард души, предимно в районите във и под Сахара, Южна Азия и Латинска Америка, живеят низвергнати и в пълна нищета. По тези места хората са изправени пред заплахата от екологично и социално унищожение вследствие на примитивния начин, по който обработват земята. За мен това е нещо твърде лично. Аз знам какво е истински, свиреп глад.