Выбрать главу

Не исках да му казвам, защото мислех, че може да използва влиянието си.

- В две издателски къщи.

- С това ли искаш да се занимаваш? Да работиш в издателския бизнес?

Кимнах раздразнено.

- Е? Гледаше ме в очакване на повече информация.

- Какво?

- Не се прави на глупава, Анастейжа. Кои са издателските къщи? скара ми се той.

- Малки издателства.

- Защо не искаш да знам кои са?

- За да не упражниш влиянието си. Не се прави на глупав.

Той се засмя:

- Глупав? Аз? И ще ми разправяш, че никога не предизвикваш никого. Пий и да сядаме да обсъждаме тези ограничения.

Извади друго копие от мейла ми. Дали се моташе навсякъде с тоя мейл? Имаше едно копие в сакото, което бях взела снощи. Подсетих се да не забравя да го извадя. Изпих виното на екс.

Той ме погледна бегло и попита:

-Още?

-Да.

Той взе бутилката и спря.

- Яла ли си нещо?

„О, не!"

- Да. Предястие, основно ядене и десерт с Рей. Погледнах го с досада и врътнах очи. Шампанското ме правеше доста смела.

Той се наведе към мен, хвана брадичката ми, погледна ме в очите съвсем сериозно и още по-сериозно каза:

- Следващия път, когато ми направиш тази физиономия, ще те сложа по корем върху коленете си.

„Какво?!"

- О! казах задъхано. В очите му видях вълнение.

- О изимитира ме той. Почва се, Анастейжа.

Сърцето ми направи опит да пробие ребрата. Нещо ме стисна за врата. Защо беше толкова топло?

Той напълни чашата ми и аз практически изпих на една глътка всичко. После го погледнах смирено.

- Така, вече успях ли да прикова вниманието ти? попита той.

Кимнах.

- Отговори ми.

- Да... успя да приковеш вниманието ми.

- Добре. Усмивката му казваше: „Знам, че е така". И така, сексуални дейности. Минахме повечето от това.

Седнах по-близо до него, за да виждам списъка.

- Каза без фистинг. Имаш ли други възражения? попита меко. Аз преглътнах сухо.

- Аналният секс... май няма да ми хареса. Не го проумявам.

- Ще се съглася за фистинга, но наистина искам дупето ти, Анастейжа. Е, можем да изчакаме за това. Освен това не е нещо, с което можем да се захванем веднага. Засмя се. Това твое дупе има нужда от подготовка.

- Подготовка? попитах тихо.

- Внимателна подготовка, да. Аналният секс може да е много приятен, повярвай ми. Но ако опитаме и не ти хареса, няма да повторим. Засмя се пак.

Мигах и не разбирах. Той сериозно мислеше, че ще ми хареса. И откъде знаеше, че е хубаво?

- Правил ли си го?

-Да.

Едва поех въздух.

- С мъж?

- Не, никога не съм правил секс с мъж. Не влиза в интересите ми.

- Госпожа Робинсън?

-Да.

„Какво?!"

Той продължи по списъка.

- Поглъщането на сперма. Тук имаш шестица.

Изчервих се, но онази другата в мен гордо изду устни.

- Е? Той ме погледна усмихнато. По тази точка всичко наред ли е?

Кимнах. Не можех да го погледна в очите. Пак изпразних чашата.

- Още? попита той.

- Още. И изведнъж се сетих за разговора ни следобед. Дали говореше за това, че искам още повече в тази връзка, или че искам още шампанско?

- Секс играчки? попита той.

Повдигнах рамене и погледнах списъка.

- Тези анални вибратори или каквото е там... Това какво е? Каквото пише на опаковката ли? Стиснах носа си и погледнах с отвращение.

- Да. Той се усмихна. И пак ще се върна към аналния секс. Подготовка.

- Аха... а какво има в „други вагинални и анални играчки"?

- Топчета, яйца. Всякакви такива.

- Яйца? извиках в паника.

- Не, не са истински яйца засмя се той. Като топчета са, но са малко по-големи и имат форма на яйце.

Нацупих устни.

- Така се радвам, че успявам да те разсмея и ме намираш за забавна. Не можах да прикрия, че ме е наранил.

Той спря да се смее.

- Извинявам се. Госпожице Стийл, моля, приемете извиненията ми. Опитваше се да изглежда смирен, но очите му бяха весели. Проблем с играчките?

- Не изсъсках.

- Съжалявам, Анастейжа каза ласкаво той. Наистина съжалявам. Повярвай ми. Не исках да прозвучи така. Просто никога не съм водил подобен разговор с толкова подробности. Ти си толкова неопитна. Наистина съжалявам.

Очите му бяха големи, сиви и честни. Успя да ме разтопи. Отпих.

- Така. Връзване каза той и пак се захвана със списъка. Прегледах го набързо, за да си спомня. Моето друго аз подскачаше като дете, което си чака сладоледа.

Той ме погледна въпросително.

- Е?

- Добре казах тихо и бързо погледнах пак листа.

- Говорихме за окачването и ако искаш можем да го сложим към категоричните ограничения. За това се изисква много време, а аз ще те имам само за малко. Има ли друго?