- Не ми се смей, моля те, но какъв е този лост за разтягане?
- Обещах да не се смея, извиних се два пъти. Не ме карай да го правя пак каза той заканително.
Мисля, че потреперих видимо. Как бе възможно да е толкова властен?
- Това е летва, на която има окачени белезници за ръцете и/ или краката. Забавни са.
- Добре... Това, дето трябва да ми връзваш устата. Притеснявам се, че няма да мога да дишам.
- Повярвай ми, аз ще се притеснявам повече дали дишаш добре. Не искам да те душа.
- И как ще използвам ключовите думи, ако не мога да говоря?
Той не отговори веднага.
- Първо, надявам се никога да не се наложи да ги ползваш. Но ако устата ти е вързана, ще използваме сигнали с ръце.
Мозъкът ми се размътваше. Как щеше да стане всичко това? Алкохолът очевидно си казваше думата.
- Притеснявам се от това с устата.
- Добре, ще го отбележа.
Погледнах го и изведнъж разбрах.
- Ти обичаш да връзваш подчинените си, за да не те докосват, нали?
Очите му се разшириха.
- Да. Това е една от причините.
- Затова ли ми върза ръцете?
-Да.
- И не искаш да говориш за това?
- Да, не искам. Искаш ли шампанско? Прави те смела, а аз искам да знам какво мислиш за болката.
Ох, това беше най-гадната част. Той напълни чашата ми и аз отпих.
- Какво е отношението ти към болката? Погледна ме с очакване. И пак си си захапала устата добави мрачно.
Спрях незабавно. Не знаех какво да кажа. Изчервих се.
- Наказвали ли са те физически като дете?
-Не.
- Значи изобщо не можеш да прецениш?
- Не мога.
- Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение прошепна той.
- Трябва ли да ги правиш тези неща?
-Да-
- Защо?
- Това върви със завладяването на територията. Това умея да правя. Виждам, че си неспокойна. Нека да минем на методите.
Показа ми списъка. Подсъзнанието ми избяга с писък и се скри зад дивана.
Гледах тъпо.
- Можем да работим по тези методи.
- Или да не ги използваме изобщо прошепнах.
- Това е част от сделката, бебчо. Но много бавно, без да те притискам, ще стигнем и до тях.
- Това нещо с наказанията. То ме притеснява най-много казах почти без глас.
- Радвам се, че го каза. Ще оставим бастуните настрани засега. Когато свикнеш с всичко останало, ще увеличим интензитета. Много бавно.
Преглътнах. Той се наведе към мен и целуна устните ми.
- Ето, само дето се притесняваше.
Вдигнах рамене. Сърцето ми пак се бе качило в гърлото.
- Виж, искам да обсъдим още нещо, преди да те заведа в леглото.
- В леглото? Кръвта ми се раздвижи и затопли онези места, за чието съществуване доскоро не бях подозирала.
- Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб.
Свих се от сладка болка. Моето друго аз се задъхваше от възбуда.
- Видя ли? Освен това искам да пробвам нещо.
- Нещо болезнено?
- Не. Престани да виждаш болка навсякъде. Това е предимно удоволствие. Да съм те наранил досега?
- Не казах изчервена.
- Тогава? Виж, днес ми каза, че искаш повече... Изведнъж спря, беше несигурен дали да продължи.
„Накъде бие сега?"
Той стисна ръката ми.
- Извън времето, когато си ми подчинена, може би ще опитам. Не знам дали е възможно за мен, може да не мога да го направя, но ще опитам. Искам да опитам. Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина.
Това вече беше шок. Подсъзнанието ми изскочи иззад дивана, все още в потрес от последния списък, но с щастлива усмивка.
- Имам едно условие каза той, докато внимателно изучаваше изражението ми, по-скоро отворената ми от учудване уста.
- Какво условие? Пак имах проблеми с дишането. „Всичко, всичко ще ти дам, само кажи и го имаш!"
- Да приемеш моя подарък за завършването ти.
- О! И вече знаех какъв е. Ужасът запълзя из стомаха ми.
Той внимателно наблюдаваше реакцията ми.
- Ела каза, вдигна ме от дивана и ме поведе към вратата. После свали сакото си и го сложи около раменете ми.
Пред вратата беше паркирано червено двуместно ауди с гюрук.
- За теб е. Честито дипломиране, Ана каза той и ме целуна по косата.
Кола. Съвсем нова. След всичко, което преживях с книгите. Опитвах се да определя чувствата си. От една страна, бях отвратена, от друга благодарна, но доминиращото чувство беше гняв. Да, бях ядосана, защото след всичко, което му казах за книгите... но той не го беше знаел и вече е бил купил колата. Стисна ръката ми и ме поведе към новата ми... придобивка.