— Боже мой… — ахна той, когато разбра кого вижда.
Там, седнало съвсем само на върха на могъщото съоръжение, с клюмнала глава и едната ръка на превръзка, седеше малко момче. Най-добрият приятел на дъщеря му — Алби Калвин.
Оставен самичък в това огромно пусто място, с болки в раненото рамо и с очуканата пожарникарска каска на Джак Уест в скута, Алби беше изгубил всякаква надежда за спасение и чакаше последните сигнални ракети да угаснат със съскане. И изведнъж чу вика.
— Алби! Албииии!
Рязко вдигна глава — по бузите му отново течаха сълзи — и видя мъничка фигура до ръба на пропастта. Махаше му.
Джак.
Очите на Алби едва не изхвръкнаха от орбитите.
Джак бързаше през подземната миниметрополия към зикурата в центъра, като използваше дъсчените мостове на Вълка там, където можеше, и се прехвърляше с магнитната кука над по-широките улици, когато се налагаше.
Черната субстанция, изпълваща улиците на града, имаше вид на гъста тиня, полутечна и лепкава. Паднеш ли в нея, излизане нямаше.
Опита да се свърже по радиото.
— Морски рейнджър, обади се. Чуваш ли ме?
Отговор не последва.
Малката радиостанция нямаше достатъчно силен сигнал, способен да достигне подводницата на Морския рейнджър.
Джак забърза през подземния град по лъкатушещия си път.
Накрая се озова в подножието на зикурата, изкачи стъпалата, стигна върха, клекна до Алби и го прегърна, сякаш му бе роден син.
Алби прехвърли здравата си ръка през врата му и затвори очи. По бузите му продължаваха да се стичат сълзи.
— Мислех си, че ще умра тук, съвсем самичък в тъмното… — изхлипа той.
— Не бих позволил подобно нещо, Алби. — Джак пусна момчето от прегръдката си. — Прекалено добър приятел си на Лили… и мой. Освен това майка ти направо щеше да ми откъсне главата.
Алби го зяпна.
— Току-що падна в пропаст с човек, който се опитваше да избие всички по целия свят, а се страхуваш от мама?
— И още как. Стане ли въпрос за теб, майка ти става доста страшничка.
Алби се ухили. После вдигна пожарникарската каска на Джак от скута си и му я подаде.
— Това е твое, нали?
Джак я взе, нахлупи си я и стегна каишката. Само слагането на каската беше достатъчно, за да се почувства отново цял.
— Благодаря. Липсваше ми това чудо.
Кимна към превръзката на момчето.
— Какво стана?
— Простреляха ме.
— Боже мили, майка ти наистина ще ме убие. Кой?
— Онзи, дето падна с теб в пропастта. В Африка, в царството на неета.
— Може би все пак има справедливост на този свят — рече Джак. — Да се размърдаме, приятелче, това още не е приключило. Трябва да настигнем Морския рейнджър и близнаците.
Вдигна Алби на крака.
— И как ще го направим? — попита момчето.
— По старомодния начин — отвърна Джак.
Забързаха обратно през града към североизточното пристанище, като минаваха тичешком по мостовете или се прехвърляха с куката — в този случай Алби яхваше гърба на Джак.
След двайсетина минути пътуване по този начин стигнаха до склона и каменните стъпала, които се спускаха към закритото пристанище.
— Надявам се все още да не са излезли от тунела в открито море — каза Джак, докато сваляше каската и нагазваше до коляно във водата.
После заблъска металната каска в първото каменно стъпало под нивото на водата.
Разнесоха се глухи метални удари. Три къси, три дълги, после отново три къси.
Морзовата азбука, досети се Алби.
Джак поблъска каската в камъка още известно време, като този път предаваше нещо друго.
— Да се надяваме, че дежурният на сонара не я е забравил — каза накрая.
— Как ще разберат, че си ти? — попита Алби. — Може да си помислят, че е капан, че Вълка се опитва да ги накара да се върнат.
— Дадох им сигнал: „S.O.S. КАУБОИ, ВЪРНЕТЕ СЕ“. Близнаците получиха прозвищата си съвсем скоро и Вълка няма как да ги знае.
— А как ще разбереш дали са те чули?
Джак седна на горното стъпало и загледа мократа каска.
— Не мога да разбера. Остава ни само да чакаме и да се надяваме, че още не са се отдалечили прекалено много.
Чакаха, седнали на стълбището, изкачващо се от древното защитено пристанище, под умиращата светлина на сигналните ракети на Вълка.
Накрая ракетите започнаха да съскат и гаснат и сенките се удължиха. Величественият подземен град и господстващата над него пирамида, чакали в мрака векове, скоро отново щяха да се потопят в непрогледна тъмнина.