„Халикарнас“ отвърна на огъня на водещия F-15 с една от 50-милиметровите картечници, монтирани във вътрешните секции на крилете.
Зад картечницата на дясната палуба, с гръб към пилотската кабина на носещия се с рев самолет, бе Зоуи Кисан. Прицели се в следващия ги F-15 и го обсипа с унищожителен залп от едрокалибреното оръжие.
Южноафриканският пилот се оказа доста умел — завъртя самолета си в свредел и излезе от обстрела.
— Скай Монстър! — извика Зоуи по радиото. — Това е все едно да се целиш с топ по мухи! Какъв е планът!
— Може и да са по-малки и по-бързи от нас, но ние можем да летим по-далеч от тях — отвърна гласът на Скай Монстър от пилотската кабина. — Горивото им би трябвало да е на привършване. Така че планът е следният — продължаваш да ги държиш на разстояние, докато не навляза колкото се може по-навътре в океана и докато не решат, че керосинът им свършва и трябва да се връщат. Ще ги бием с обхвата.
Оказа се прав.
След няколко минути водещият южноафрикански изтребител пусна една ракета въздух — въздух AIM-9 „Сайдуиндър“, отказа се от преследването и обърна към континента с приятелчетата си.
Зоуи се погрижи за ракетата с директен микровълнов лъч, който буквално опече монтираната на върха й инфрачервена насочваща система. „Сайдуиндър“-ът се заби в океана, без да навреди на никого.
Въздушното сражение бе приключило. Зоуи уморено тръгна към пилотската кабина на самолета; там, освен Скай Монстър седяха Магьосника и Лили.
И колкото и да бе шантаво, се хилеха. Лицата им направо сияеха.
— Зоуи — каза Магьосника. — Току-що получихме съобщение от Морския рейнджър. Джак е жив и Алби е с него. И двамата са в подводницата. Искат да се срещнем на Края на света.
— Слава богу — въздъхна с облекчение Зоуи. — Давай натам.
20 декември 2007
3 дни по-късно
В долната част на Индийския океан, в един от най-затънтените райони на света, има група голи скалисти острови.
Островите Кергелен се управляват от Франция, докато островите Принц Едуард са собственост на Южна Африка. Най-далеч на юг обаче, изложена целогодишно на ледените антарктически ветрове и бурните вълни, е островната група Хърд. Тя се администрира от Австралия.
Един от островите Хърд е Малък Макдоналд. На него не живеят животни и растителността е съвсем оскъдна. Човек буквално няма абсолютно никаква причина да ходи там. Може би именно затова през Втората световна война е бил използван от австралийския военноморски флот като снабдителна база с резервоари за гориво, складове и дори къса самолетна писта.
В началото на 90-те необходимостта от тази база отдавна бе отпаднала и в края на 1991 година тя бе затворена. На острова бяха оставени запаси консервирана храна и гориво, през изминалите шестнайсет години не бе открадната дори една консерва. Просто не си струваше усилията да се ходи дотам.
Именно затова никой на света не забеляза подводницата клас „Кило“ и черния „Боинг 747“, които пристигнаха на остров Малък Макдоналд два дни след драматичните събития при Втория връх.
Събирането на Джак и екипът бе весело събитие. Лили скочи в прегръдките му, прегърна го силно, после изтича при Алби и го прегърна още по-силно.
Зоуи и Джак също се прегърнаха и останаха прегърнати цяла минута.
— Алби ми каза за неета — тихо каза Джак. — Явно си била невероятна.
Зоуи не отговори.
Просто захлипа на рамото му и скри лице във врата му — отприщи насъбралия се стрес и емоции, които бе задържала в себе си, особено след кървавата среща с изгубеното племе африкански канибали.
Най-сетне каза през сълзи:
— Хайде следващия път да оставим на някой друг да спасява света.
Джак се разсмя и я погали по косата.
Над рамото й видя Магьосника и археоложката и специалист по неета Даян Касиди. До тях стоеше младият неета Оно, който им беше помогнал да избягат от затънтеното в джунглите племе.
Магьосника се усмихна.
— Май колкото и отвисоко да паднеш, това не те убива, Джак.
— Позна — отвърна Джак.
— Ей — обади се Лили и се огледа разтревожено. — Къде са Мечо Пух и Стреч?
Топлеше се вода за душове, отваряха се и се опустошаваха консерви. Джак разказа какво му се е случило, преди да пристигне в Кейптаун.
Разказа им накратко за събитията в мината в Етиопия, за предателството на Лешояда и Ятагана, за това как са го разпънали на кръст, за бягството им с Мечо Пух и за прощалния дар, който бяха получили от етиопските роби — прочутата двойна плочка на Тутмос.