Злобна усмивка, вероятно тази, която бе наследил от злия си баща, се разпростря по лицето му и открих, че за втори път тази вечер се опитвам да не точа лиги. Той се огледа сред заобикалящия ни хаос.
— Мда, виждам. Какво прави тя с езика си?
Откъснах поглед от него и погледнах към Куки. Лицето й беше замръзнало в ужас, чертите — изкривени, а езикът й се подаваше измежду зъбите.
— О, боже мой. Дали камерата на телефона ми ще работи? Трябва да запечатам този момент. — Можех да я изнудвам с години с такава снимка.
Той се засмя, дълбок, плътен звук, който изпрати тръпки по гръбнака ми.
— Не мисля така.
— Проклятие, такава снимка трябва да има. — Погледнах обратно към него и безумно дългите му мигли. — Този куршум се движеше доста бързо — казах. — Какво ще стане с ръката ти, когато времето се забърза?
Погледът му се спусна към устата ми и се задържа там за дълго, преди да каже:
— Най-вероятно ще се вреже в мен.
Не очаквах такъв откровен отговор.
Появи се трапчинка.
— Не бой се, Дъч. Бил съм и по-зле.
Така беше. Много по-зле. Но кога ли щеше да е твърде много? Защо трябваше да понася каквато и да било болка заради мен? Заради затруднение, в което сама се бях вкарала?
Той вдигна глава.
— Задава се.
Така и стана. Времето се завърна като товарен влак, разбиващ се в бара. Звукът рикошира през мен. Силата му, като ураган изкара въздуха от дробовете ми, оставяйки ме запъхтяна.
Рейес ме задържа до себе си сякаш бяхме хванати в центъра на торнадо, докато не се присъединихме към същия пространствен континуум като останалата част от света. После ме остави на една ръка разстояние, държейки ме за раменете, докато си възвръщах равновесието. Писъци и викове отекнаха из стаята, докато хората залягаха и се дърпаха от пътя. Няколко клиенти се свиха зад бара, докато две ченгета, които не бяха дежурни, се хвърлиха върху Тайдуел и Куки на земята. Тайдуел нямаше да се зарадва, но Куки щеше да се наслаждава на всеки момент, в който е опипвана от секси ченге. Беше такава мръсница.
Когато друго ченге скочи към мен с намерението да ме събори, Рейес ме дръпна настрани и с едно плавно движение използва инерцията на ченгето, за да го просне на пода. Направи го толкова бързо, че никой не би могъл да каже какво точно се случи, ако се стигнеше до това и тъй като полицаят беше цивилен, се съмнявах, че могат да обвинят Рейес в нападение над служител на реда. Аз обаче познавах това конкретно ченге, както и повечето ченгета, които идваха в бара. Този специално беше почти приятел.
Сграбчих го за ръцете и казах „Рейес, чакай“, преди да успее да нанесе някаква истинска щета. Той застина, но задържа Тафт прикован към пода, с извита зад гърба му ръка и с коляно върху гърба.
Тафт простена и нямайки представа кой го беше повалил, се опита да се измъкне от хватката. Без усилие Рейес стоеше здрав като скала, докато Тафт се гърчеше под него. Коленичих до полицая. Вероятно се беше хвърлил в моята посока, защото бяхме нещо като приятели.
— Всичко е наред — казах на Рейес. — Той е ченге.
Изражението на Рейес беше толкова равнодушно, че трябваше да го изгледам злобно, за да го накарам да отпусне хватката си. Разбира се знаех, че не му пука, че Тафт е ченге, но исках полицаят да повярва, че ако го е знаел, нямаше да го изтърси като чувал с картофи в неделя сутрин.
— Добре ли си, Тафт? — попитах, бутвайки Рейес с рамо. Накрая, умишлено бавно, той остави Тафт да се изправи.
Щом се сдоби с малко пространство за движение, Тафт избута Рейес от себе си и със залитане се изправи на крака. Рейес също се изправи и устата му се напрегна да задържи усмивката си, когато Тафт пристъпи и застана опрял нос в неговия.
Скочих помежду им, но погледът ми беше привлечен от боричкане. Куки стоеше неподвижно, докато едно ченге я държеше наведена над маса, с ръце зад гърба, но Тайдуел се бореше с полицаите и продължи да го прави дори и след като те се идентифицираха. Лицето му светеше в червено от гняв. Въпреки това полицаите го повалиха без много суетня. Очевидно по интелект Тайдуел съперничеше само на кухненските прибори. И явно беше избухлив. Вероятно бе разбрал, че госпожа Тайдуел ни беше наела. Какво щеше да й направи? Щеше ли да е в опасност?
Стаята започна да утихва и изведнъж всички очи се спряха на мен. Сякаш вината беше моя. Вдигнах ръце, за да уверя всички, че всичко е тихо на югоизточния фронт.
— Не се тревожете — казах, махайки във въздуха, за да ги успокоя. — Куки е страхотен стрелец. Никой от вас не е бил в опасност.