Към следващия лист беше защипана допълнителна бележка: „Петият слон като метафора се среща и досега в езиците, които се говорят в Юбервалд. В зависимост от контекста може да означава «нещо, което не съществува» (ние бихме казали «клачианска мъгла»), «нещо, чиято същност е различна от видимото» или «нещо невидимо, което контролира събитията»“.
Ваймс поклати глава. Не обичаше такива засукани приказки.
— Стражник Шу — представи се полицаят, когато му отвориха вратата на каучуковата фабрика. — Убийство.
— Да, бе, ясно, заради господин Сонки идвате — отвърна стоящият зад прага трол.
Отвътре лъхаше топла влага, воняща на пикливи котки и сяра.
— Не, споменах причината да съм зомби — обясни Рег Шу. — Установих, че това спестява неловки моменти в общуването. Но наистина ние идваме заради предполагаемия покойник.
— Вие ли? Другият де е? — зачуди се тролът, без да коментира сивата кожа на стражника и шевовете по нея.
— Поглеж насам, бе, грамадо!
Тролът сговорчиво сведе глава — необичайна постъпка в Анкх-Морпорк, чиито жители предпочитаха да не виждат в какво са стъпили.
— Олеле… — избоботи той и отстъпи от вратата.
Имаше и такива, които разправяха, че гномовете не са по-войнствена раса от останалите. И бяха прави. Само че у гномовете нормалната свадливост беше натъпкана в тела, високи една педя. Подобно на другите случаи на високо налягане тя избухваше твърде често. Бъги Суайърз се бе присъединил към Стражата само преди няколко месеца, но в града мълвата се разнасяше бързо и присъствието му вече будеше уважение… или поне ужас, от който ти се свива мехурът.
— Ей, стига си зяпал — подхвана Суайърз. — Къде е оня, вкочанясаният?
— Ами пъхнахме го в мазето — оправда се тролът. — Сега требе да се оправяме с половин тон каучук, дето ще иде нахалост. Той щеше да побеснее… да беше жив, де.
— Че защо ще хабите каучука? — не разбра Рег.
— Хем се сгъсти, хем се омърля. Требе да го хвърля, пък не е лесно. Днеска уж щяхме да топим цяла партида „Вълшебен ръбест кеф“, ама на дамите им призля, като го измъкнах от казана, та се разотидоха.
Рег Шу се стъписа. Имаше не една причина да не си купува от стоката на господин Сонки, преди всичко защото романтичните истории не са типични за съществуването след смъртта. Но нима живите нямаха вече никакъв морал?
— Тук и дами ли работят?!
Тролът го зяпна недоумяващо.
— Ъхъ. Що пък не. Бачкането е леко. И те добре се оправят. Все се кискат и пускат майтапи, като топят формите и опаковат стоката, особено пък като правим от „Големият мъж“. — Тролът изсумтя. — Е, аз не им чаткам много шегичките…
— Едно пени е добра цена за пакетче „Големият мъж“ — отбеляза Бъги Суайърз.
Рег Шу се вторачи в мъничкия си партньор по патрулна двойка. Не, за нищо на света нямаше да зададе напиращия въпрос… Суайърз обаче разгада правилно изражението му.
— Малко като ги нацепиш с ножицата и стават най-свестните дъждобрани! — прихна гнусничко гномът.
Стражник Шу въздъхна. Известно му беше, че господин Ваймс неофициално се стремеше да привлича етнически малцинства в Стражата9, но не би могъл да прецени дали това е благоразумно в случая с гномите, макар и да нямаше по-малко — поне на ръст — малцинство от тяхното. Гномите страдаха от вродена съпротива срещу всякакви правила. Не само срещу законите, но и срещу неписаните норми, на които другите се подчиняваха по инстинкт, например „Не се опитвай да изядеш този жираф“ или „Не удряй с чело някого по глезена, ако не те пусне да минеш пръв“. Предпочиташе да си представя стражник Суайърз като самоходно и самонасочващо се оръжие.
— Най-добре ни покажете — предложи Шу — този мърт… тоест лицето, което в момента е екзистенциално ощетено.
Слязоха долу. Там от една греда висеше такова нещо, че би го уплашило до смърт, ако вече не беше зомби.
— ’Звинявайте, значи — сепна се тролът и захвърли нещото в ъгъла, където то се събра на гумени гънки.
— А бе, туй пък що за чудо е? — облещи се стражник Суайърз.
— Ами нали требеше да смъкнем каучука от него — подсети го тролът. — Бързичко засъхва, значи, като го изкараш на въздух.
— Ей, толкова голям „Сонки“ не бях виждал! — ухили се Бъги. — Човекът сигурно тъкмо тъй е искал да си иде от света!
Рег оглеждаше трупа. Нямаше нищо против да разследва убийства, дори съпроводените с голяма мацаница. От неговата гледна точка смъртта беше просто промяна в начина на живот. Така де, бил съм и аз в това положение, знам какво е да носиш саван… После ставаш и продължаваш напред. Разбира се, знаеше и че мнозина не успяват да преминат критичния момент. Смяташе, че са били прекалено мързеливи, за да вложат необходимите усилия.
9
Рег Шу принадлежеше към общността на мъртъвците и естествено се смяташе за член на етническо мнозинство.