„Ех, богове, какви ги вършим…“
— Игор? — обади се, когато момчето за всичко се затътри покрай него под тежестта на два големи куфара.
— Шлушам ви, ваше превъжходителштво.
— Ама аз „превъзходителство“ ли станах? — обърна се Ваймс към Иниго.
— Да, ваша светлост.
— Но още съм и „светлост“, тъй ли?
— Да, ваша светлост. Вие сте Негова светлост, Негово превъзходителство, Дукът на Анкх-Морпорк, Командир Сър Самюъл Ваймс.
— Я задръж малко. „Негова светлост“ бие „сър“, туй го знам. Все едно държиш каре аса в покера.
— Строго погледнато, това е напълно вярно, ваша светлост. Но тук държат на титлите и е за предпочитане да играете с цялото си тесте карти наведнъж, мхъ-мхъ.
— А в училище бях постоянен дежурен по черна дъска — сопна се Ваймс. — И то цял срок. Това ще помогне ли, а? Госпожа Вентинг дори ме похвали, че никой не можел да трие дъската хубаво като мене.
— Полезен факт, ваша светлост — отбеляза Иниго, без лицето му да трепне, — който вероятно ще ни послужи в случай на изравняване по титли, мхъ-мхъ.
— Ние Игоровчите винаги шме предпочитали обръщението „гошподарю“ — намеси се Игор. — Какво бихте ишкал да направя?
Ваймс посочи главите, покрили плътно всички стени.
— Искам да бъдат свалени незабавно. Мога да настоявам, нали, господин Скимър?
— Вие сте посланикът, сър. Мхъ-мхъ.
— Тогава да се махат. До последната.
Игор огледа разтревожено миришещите на камфор трофеи.
— Дори рибата-меч ли?
— И рибата-меч — потвърди Ваймс.
— А шнежните леопарди?
— И двата.
— Ами тролът?
— Особено тролът. Погрижи се, моля те.
Би могло да се каже, че личният свят на Игор изведнъж се нахлупи върху ушите му, ако не беше фактът, че той поначало си изглеждаше така.
— Гошподарю, а как да поштъпя ш трофеите?
— Ти си знаеш. Ако щеш, хвърли ги в реката. Питай Детритус за трола… Може би главата трябва да бъде погребана или нещо подобно. Има ли нещо за вечеря?
— Има пряшно валаго14, ноджи15, чклот16, швиншко и наденички — изброи Игор, който още тъгуваше за трофеите. — Утре ще пажарувам, ако нейна шветлошт ми даде нарежданията ши.
— И от какво са направени наденичките? — недоверчиво попита Ваймс.
— Ъ-ъ… ами от мешо — плахо обясни Игор, който май беше готов да си плюе на петите.
— Добре. Ще ги опитаме.
Ваймс се качи на горния етаж и се ориентира по звуците на разговор. Стигна до спалнята, където Сибил подреждаше дрехи върху легло с размерите на дребна държавица. Веселка й помагаше.
Стените представляваха дървени плоскости. И леглото беше направено от тях. Лудият резбар бе поработил здраво и тук. Само подовете бяха каменни и излъчваха вечен студ.
— Все едно сме в часовник с кукувичка, нали? — вдигна рамене Сибил. — Веселка сама предложи да ми помогне, докато пристигне прислужничката.
Веселка отдаде чест.
— Защо пък не? — кротко се съгласи Ваймс.
След такъв ден не намираше нищо странно в прислужничка с дълга пищна брада.
— Подовете са позамръзнали. Утре ще измеря стаите, за да купим килими — сподели Сибил. — Знам, че няма да сме дълго тук, но нека оставим нещо на следващите обитатели.
— Да, мила, идеята ти си я бива.
— Ей там е банята — посочи с брадичка Сибил. — Явно наоколо има минерални извори. Хващат водата в тръбопровода. Ще се почувстваш много по-добре след една гореща вана.
Десетина минути по-късно Ваймс щастливо се съгласи с нея. Водата имаше смешен цвят и ухаеше на… яйца, поправи се той от любезност, но пък беше чудесно гореща и направо изсмукваше напрежението от мускулите му.
Подреждаше в ума си случките от деня и мислите си. Разни неща започваха да вонят досущ като водата. Значи са откраднали Гранитната пита? Ама че съвпадение…
Когато предположи кой предмет липсва, той само налучкваше. Но пък напоследък много му вървеше в догадките. Някой бе отмъкнал копието на Питата, а сега е изчезнала и истинската. В Анкх-Морпорк имаше мъртвец, който много сполучливо е правел каучукови отливки на какво ли не. Не му трябваше мозъкът на Детритус, попаднал в пряспа, за да заподозре връзка между събитията.
Някакъв спомен го тормозеше. Чул бе подметнати небрежно думи и тогава му се сториха по-особени, но толкова му се струпа, че не се сещаше досега. Нещо за… добре дошли в Начук или… Само че…
16
Хляб от пащърнак, който по всеобщото мнение на местните жители е далеч по-вкусен от скучните пшенични измишльотини.