Харолд едва дишаше.
— Тя знае от години, Харолд. И никога не е преставала да те обича. Помисли си върху това. За да разбереш колко специална е тя.
— Знам колко е специална.
На вратата се почука. Стреснат, Харолд отскочи настрани. В стаята влезе Джоузеф Стюарт, consigliere[3] на Фамилията.
— Имам доста интересни новини за теб, Марио — съобщи той. — Свързани са с Лиана. — Изгледа косо Харолд. — Удобно ли е?
Марио каза, че е удобно.
— Поразрових тук-там и научих доста неща за новия й съпруг — продължи Стюарт. — Оказва се, че Майкъл Арчър е просто писателски псевдоним. Истинското му име е Майкъл Раян, а името на баща му е Луис.
Това бе същинска бомба.
Мислите на Марио запрепускаха. Харолд пребледня още повече.
— Трябва да действаме бързо — отбеляза Стюарт. — Никой не може да каже какво е замислил за нея.
— Някой друг знае ли за това? — попита Марио.
— Не — отвърна Стюарт. — Само ние.
Марио излезе от кабинета и с решителна физиономия забърза по дългия коридор. Поколеба се само за миг, когато видя Лучия на входа. Тя затръшна вратата, с което издаде, че е раздразнена.
— Чия е онази лимузина отпред? — извика, без да се обръща конкретно към някого. — Препречила е улицата.
Още не го беше забелязала и Марио не отговори. Нямаше време нито за жена си, нито за въпросите й. Ако наблизо имаше друг изход, щеше да награби Стюарт и да го замъкне навън.
Килимът свърши и стъпките им затрополяха по паркета, когато влязоха във фоайето. Лучия се извърна от огледалото, до което стоеше, погледна го и леко зяпна, когато видя ледената решителност в очите му.
— Къде отиваш? — попита.
Марио я заплаши с пръст.
— Не е твоя работа.
Лучия пристъпи напред и застана на пътя му.
— Да не си посмял да ме заплашваш — каза тя. — Нещо не е наред. Кажи ми къде отиваш.
Последва миг на пълно мълчание, в което и двамата не помръднаха и дори не мигнаха… и после Харолд Бейнс мина покрай тях.
Лучия го погледна и очите й се разшириха, когато го позна. След като бе обявено, че Лиана Редман ще стане управител на новия хотел на Луис Раян, „Дейли Нюз“ пусна няколко нейни снимки. На една от тях тя бе прегърнала този мъж през раменете.
Лучия се втренчи в Марио. От очите й изскачаха искри.
— Пак Лиана, нали?
Марио просто мина покрай нея.
— После ще говорим — промърмори. — Не сега.
Слезе по тесните тухлени стълби, като присвиваше очи от ярката слънчева светлина. Забеляза, че Харолд Бейнс си е заминал. Лимузината му зави в края на улицата и продължи по Пето. Марио бръкна в джоба на панталоните си за ключовете от колата и ги подхвърли на Стюарт, който чакаше на тротоара и гледаше към отворената врата.
Лучия стоеше там.
— Бях при баща ти, Марио — каза тя с тих и равен глас, който се понесе по улицата. — Той знае всичко.
Марио забави крачка.
— Казах му, че я чукаш — продължи тя. — Той обеща, че ще я убие, ако не престанеш.
Марио погледна Стюарт и видя хладнокръвната му, абсолютно безизразна физиономия.
— Пали колата, Джо — каза му. — Сега идвам.
Лучия слезе по стълбите.
— Не, няма да отидеш, Марио — заяви тя. — И двамата няма да ходите никъде. Ако Джо влезе в онази кола, ще се погрижа да свърши в Хъдсън. Обещавам. А сега се прибирай у дома.
Устните на Стюарт се превърнаха в тънка линия. Не можеше да скрие омразата си. Погледна към Марио.
— Работиш за мен, Джо — каза Марио. — Пали колата.
Стюарт никога не беше харесвал кучката Лучия и моментът му достави огромно удоволствие. Той прекоси улицата, отвори тежката черна врата на тауруса и се качи.
В следващия миг Лучия внезапно спринтира през улицата към него, завря ръце през отворения прозорец и сграбчи ръката му с изненадваща сила. Дългите й червени нокти се забиха в кожата му.
— Слизай от колата! — изкрещя. — Слизай от шибаната кола или лично ще те убия!
Стюарт рязко освободи ръката си и платът на сивия му блейзер се раздра. Погледна през улицата към Марио, който прокарваше пръсти през косата си.
— Престани, Лучия — каза Стюарт. — Всичко е свършило.
Той пъхна ключа.
Лучия го зашлеви. Заби нокти и го издра до кръв. Стюарт се опита да я отблъсне и чу как Марио извика името й.
И запали колата.
Експлозията катапултира тауруса на шест метра във въздуха, отнесе врати, гуми и брони, завъртя го в свирепо салто и той полетя, унищожавайки всичко по огнения си път, преди да се стовари на земята до Марио, който бе ударен в гърдите от летящи отломки.