Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Пикник край пътя
Повестта „Пикник край пътя“ е издавана и преиздавана многократно — и у нас, и зад граница. Но нито веднъж досега тя не бе публикувана в своя първоначален вид — без тъй наречените редакторски поправки. Това издание е първото наистина автентично, авторско. За пръв път тази наша повест излиза именно в този вид, в който я завършихме през ноември 1971 година. Авторите с радост се възползват от случая да благодарят на Юрий Флайшман за неговата помощ при подготовката на „Пикника…“ за тази книга.
Трябва да правиш добро от злото,
защото няма от какво друго да се направи.
— … Вероятно, доктор Пилман, можем да приемем, че вашето първо значително откритие е тъй нареченият радиант на Пилман?
— Не мисля. Радиантът на Пилман не е първото, не е значително и, всъщност, не е откритие. И не е точно мое.
— Навярно се шегувате, докторе. Радиантът на Пилман е понятие, известно на всеки ученик…
— Това не ме учудва. Радиантът на Пилман бе открит именно от ученик. За съжаление не си спомням как му беше името. Погледнете у Стетсън в неговата „История на Посещението“ — там всичко това е разказано подробно. Най-напред ученик го открил, студент публикувал за пръв път координатите му, а нарекли радианта кой знае защо на мое име.
— Да, понякога с откритията се случват странни неща. А не бихте ли обяснили на нашите слушатели, доктор Пилман…
— Вижте какво, радиантът на Пилман е много проста работа. Представете си, че силно сте завъртели един голям глобус, а после няколко пъти сте гръмнали по него с пистолет. Пробойните в глобуса ще легнат върху определена плавна крива. Цялата същност на онова, което вие наричате мое първо значително откритие, се заключава в простия факт: всичките шест Зони на Посещението са разположени по повърхността на нашата планета така, сякаш някой е дал по Земята шест изстрела от пистолет, разположен някъде по линията Земя-Денеб. Денеб — това е алфа от съзвездието Лебед, а точката върху небесния свод, от която, така да се каже, са стреляли, е въпросният радиант на Пилман.
— Благодаря ви, докторе. Драги хармънтци! Най-после ни обясниха разбрано що е това радиант на Пилман! Между другото, онзи ден се навършиха точно тринайсет години от деня на Посещението. Доктор Пилман, може би ще кажете на своите земляци няколко думи по този повод?
— Какво по-точно ги интересува? Имайте предвид, че по онова време аз не съм бил в Хармънт…
— Тъкмо ще ни бъде по-интересно да научим какво си помислихте, когато вашият роден град се оказа обект на нашествие от чуждопланетна свръхцивилизация…
— Честно казано, най-напред си помислих, че това е някаква сензационна измишльотина. Трудно ми беше да си представя, че в нашия малък, стар Хармънт може да се случи нещо подобно. Да беше в Източен Сибир, в Уганда, из Южния Атлантик — както и да е, но в Хармънт!
— Обаче в края на краищата ви се наложи да повярвате.
— В края на краищата — да.
— И какво?…
— Внезапно ми хрумна, че Хармънт и останалите пет Зони на Посещението… впрочем, извинете, тогава бяха известни само четири… че те всичките лежат върху твърде гладка крива. Пресметнах координатите на радианта и ги изпратих в списание „Нейчър“.
— И ни най-малко не ви развълнува съдбата на родния град?
— Виждате ли, по онова време аз вече вярвах в Посещението, но никак не можех да се заставя да повярвам на паническите кореспонденции за горящи квартали, за чудовища, които избирателно похапват старци и деца, и за кръвопролитни сражения между неуязвимите пришълци и във висша степен уязвимите, но неизменно доблестни кралски танкови части…
— Имали сте право. Спомням си, нашего брата репортерите тогава забъркахме големи каши… Но нека се върнем към науката. Откриването на радианта на Пилман беше първият, но навярно не и последен ваш принос към изучаването на Посещението?
— Пръв и последен.
— Но вие, без съмнение, през цялото това време внимателно сте следили хода на международните изследвания в Зоните на Посещение…
— Да… От време на време прелиствам „Докладите“…
— Имате предвид „Доклади на Международния институт за извънземни култури“?
1
Този така емблематичен епиграф на романа на братя Стругацки не е точен цитат, а перифраза от романа на Робърт Пен Уорън „Цялото кралско войнство“. Ето точния цитат от българския превод на романа на Уорън:
— Доброта. Да, най-проста и обикновена доброта. Но нея от никого не можеш наследи. Трябва сам да я създадеш, докторе. Ако ти е нужна. И трябва да я създадеш от злото. Да, от злото. И знаеш ли защо, докторе? — Той се надигна на разнебитеното кресло и се наведе напред с подпрени на коленете длани и отворени навън лакти, с изпъната шия и паднала над очите коса, изпод която заби поглед в лицето на Адъм. — Да, от злото — повтори той. — И знаеш ли защо? Защото няма от какво друго да я създадеш.
(Робърт Пен Уорън. „Цялото кралско войнство“. Прев. Тодор Вълчев.) — Бел. NomaD.