Пипи наля в чашите какао с разбита сметана и всеки трябваше да заеме мястото си. Но тогава Томи забеляза:
— Когато мама и татко имат гости на вечеря, на господата дават по една картичка и на нея пише коя дама всеки да придружи до масата. Смятам, че и ние трябва да направим така.
— Хайде! — съгласи се Пипи.
— Но всъщност при нас няма да стане, както му е редът, защото само аз съм господин.
— Какво говориш! — възкликна Пипи. — Да не смяташ Господин Нилсон за госпожица?
— А, ни най-малко, но просто бях го забравил — каза Томи. После седна върху сандъка за дърва и написа на една картичка:
Господин Сетергрен има удоволствието да придружи госпожица Дългото чорапче.
— Господин Сетергрен съм аз — обясни той самодоволно и показа картичката на Пипи. После написа на друга картичка:
Господин Нилсон има удоволствието да придружи госпожица Сетергрен.
— Добре, но и за коня трябва картичка — реши Пипи. — Дори и да не седне с нас на масата.
Тогава Томи написа под диктовката на Пипи:
Конят има удоволствието да остане в ъгъла, където ще получи сладкиши и захар.
Пипи тикна картичката под муцуната на коня и му каза:
— Прочети това и кажи какво мислиш.
Конят очевидно нямаше нищо против, та Томи предложи ръката си на Пипи и те се отправиха към масата. Но господин Нилсон не проявяваше никакво намерение да покани Аника. Затова тя го грабна и безцеремонно го занесе до масата. Той обаче отказа да седне на стол и се разположи върху покривката. Дори не искаше да пие какао със сметана, но когато Пипи сипа вода в чашата му, той я хвана с две ръце и я изпи.
Аника, Томи и Пипи лакомо се нахвърлиха върху вкусните неща и Аника заяви, че ако наистина в Китай правят такива сладкиши, тя ще отиде да живее там, когато порасне.
След като господин Нилсон изпи водата, той обърна чашата и я сложи върху главата си. Пипи видя това и направи същото. Но тя не беше изпила докрай какаото и една кафява вадичка се стече по челото и после по нослето й. Пипи изплези език и я спря.
— Нищо не бива да се губи! — отбеляза тя.
Томи и Аника облизаха внимателно своите чаши, преди да ги нахлупят на главите си.
Когато всички бяха сити и доволни, а и конят получи каквото му се полагаше, Пипи сръчно хвана четирите краища на покривката и я вдигна, та чашките и чинийките се раздрънчаха вътре като в чувал. После набута целия вързоп в сандъка за дърва.
— Винаги разтребвам веднага след като се нахраня — обясни тя.
Сега идваше ред на игрите. Пипи предложи някаква игра, наречена «Не докосвай пода». Беше много проста. Единственото правило беше да обикалят кухнята, без нито веднъж да стъпят на пода. Пипи го направи за един миг. Но Томи и Аника също бяха пъргави. Тръгваха от умивалника, отдето с много широк разкрач можеха да достигнат печката, оттам — сандъка, от сандъка през полицата за шапки — върху масата, от масата, през два стола — до шкафа в ъгъла. Между шкафа и умивалника имаше разстояние от няколко метра, но за щастие там стоеше конят и ако се покатереха на гърба му откъм опашката и се спуснеха откъм главата, като в подходящ момент, се мятаха встрани, улучваха право умивалника.
След като полудуваха така известно време и рокличката на Аника вече не беше почти най-хубавата й, а почти най-нехубавата, а пък Томи беше станал черен като коминочистач, децата решиха да измислят нещо друго.
— Хайде да се качим на тавана да навестим призраците — предложи Пипи.
На Аника й секна дъхът.
— П-п-прризраци ли има горе? — полита тя.
— Дали има?! Същинска навалица — отвърна Пипи. — Таванът бъка от най-различни породи призраци и привидения. Просто се препъваш в тях. Да се качим ли?
— О! — възкликна Аника и погледна Пипи с укор.
— Мама казва, че няма никакви призраци и привидения — каза Томи наперено.
— Вярвам — съгласи се Пипи. — Наистина никъде няма освен тук, защото всички живеят на моя таван. И просто няма смисъл да ги карам да се преместват. Всъщност не са опасни. — Само понякога щипят по ръцете, та остават синини, а друг път вият. Освен това играят на кегли с главите си.
— Играят… играят… играят на кегли с главите си? — промълви Аника.
— Именно — потвърди Пипи. — Хайде да се качим горе и да си поговорим с тях. Много съм добра на кегли.
Томи не искаше да признае, че го е страх, а пък някак много му се искаше да види призрак. Ех, как щеше да разказва на момчетата в училище! Той се утешаваше и е това, че призраците няма да посмеят да нападнат Пипи. Затова реши да тръгне с нея. Клетата Аника не искаше и да чуе за тавана, но изведнъж й хрумна, че някой мъничък призрак би могъл да се промъкне при нея, както си седи сама в кухнята. И това реши въпроса! По-добре заедно с Пипи и Томи сред хилядите призраци, отколкото сама в кухнята с най-малкото призраче!