Тя се обърна към едно дребно слабичко момче в синя ризка.
— Ей ти — каза тя, — знаеш ли да е умрял някой?
Момчето я погледна изненадано, но после каза:
— Старата госпожа Петершон от номер петдесет и седем на нашата улица.
— Я гледай ти — каза Пипи. — А да знаеш още някой?
Не, момченцето не знаеше. Тогава Пипи сложи дланите си като фуния пред устата и прошепна високо:
— Ами Карл XII?
След това тя попита всички деца поред дали знаят някой, който е умрял, и всички отговориха:
— Старата госпожа Петершон от номер петдесет и седем и Карл XII.
— Този изпит надмина очакванията ми — каза Пипи. — А сега ще ви задам само един въпрос. Ако Пер и Пол си делят тортата и Пер решително откаже да има нещо общо с тая работа, ами се завре в ъгъла да си чопли някаква малка суха четвърт, кой тогава ще бъде принуден да се жертва и да погълне цялата торта?
— Пол — извикаха всички деца.
— Не вярвам някъде да има по-умни деца от вас — каза Пипи. — Но затова ще получите награда.
Тя извади от джобовете си цяла шепа златни парички и даде по една на всяко дете. Освен това им раздаде и по един плик с бонбони, които извади от раницата си.
И стана тъй, че децата, които всъщност трябваше да се срамуват, се радваха най-много. Когато изпитът на госпожа Розенблум свърши и всички тръгнаха да си вървят, никои други деца не хукнаха така бързо към дома си, както децата от позорния ъгъл. Но преди това всички се скупчиха около Пипи.
— Благодарим ти, мила Пипи — викаха те. — Благодарим за бонбоните и за парите!
— О, моля! — каза Пипи. — Няма нужда да ми благодарите. Но не забравяйте никога, че ви избавих от розовите вълнени гащи.
Пипи е поканена на кафе
Майката на Томи и Аника щеше да има гости — няколко дами, които беше поканила на кафе. И понеже тъй и тъй беше изпекла сладки в доволно количество, сметна, че Томи и Аника биха могли да поканят и Пипи. Хем така щеше да има по-малко грижи със своите собствени рожби, мислеше си тя.
Томи и Аника страшно се зарадваха, когато чуха това и веднага се завтекоха при Пипи, за да я поканят на кафе.
— На кафе… аз? — възкликна Пипи. — О, но как ли ще мине всичко? Ах, колко съм нервна! Ами ако не се държа както трябва?
— Разбира се, че ще се държиш — увери я Аника.
— Не бъди толкова сигурна — възрази Пипи. — Във всеки случай ще се опитам, можеш да ми вярваш, но както толкова пъти съм забелязвала, каквито и усилия да полагам, хората просто не са убедени, че мога да се държа добре. Когато кръстосвахме моретата, все гледахме доброто държане да се спазва. Обещавам обаче, че днес я̀ката ще се напъна, за да не се срамувате от мене.
— Прекрасно — рече Томи и двамата с Аника хукнаха обратно към дома.
В три часа следобед една много изискана госпожица се заизкачва по стълбата към къщата на семейство Сетергрен. Това бе Пипи Дългото чорапче. По изключение този път бе оставила червената си коса разпусната и тя я обгръщаше като лъвска грива. Обувките си беше украсила с големи зелени джуфки.
— Май аз ще бъда най-елегантната на това кафепиене — мърмореше си тя доволно, докато натискаше звънеца на входната врата.
В гостната на семейство Сетергрен вече се бяха разположили три достолепни дами, Томи, Аника и майка им. Край запалената камина бе подредена примамлива маса с лакомства. Дамите разговаряха помежду си тихичко и приятно, Томи и Аника, седнали на дивана, разглеждаха албум. Царяха мир и покой.
Внезапно обаче тишината и спокойствието бяха нарушени.
— Пу-ушки на рамо-о-о!
Откъм антрето долетя пронизителен вик и в следващия миг Пипи се появи на прага на гостната. Беше изкрещяла толкова силно и тъй неочаквано, че дамите буквално подскочиха.
— Ро-о-та ходо-о-м марш! — прозвуча следващият вик и Пипи се отправи с военна стъпка към госпожа Сетергрен.
— Ро-о-та мирно! — Тя се закова на място.
— Ро-о-та крачка напред! Едно, две! — викна тя пак и стисна с двете си ръце едната на госпожа Сетергрен, раздрусвайки я сърдечно.
— На коле-е-не! — кресна отново Пипи и направи елегантен реверанс. Отправи усмивка към домакинята и произнесе с нормален глас:
— Всъщност аз съм много срамежлива и ако не нахлуя с команди, така и ще се мотая в антрето без да посмея да вляза.
И продължи, хвърляйки око към наредената маса.
— Наистина си я бива. Кога ще почнем?
В същия миг в гостната влезе Ела, домашната помощница на семейството, и донесе кафеника. Госпожа Сетергрен подкани гостите си:
— Е, заповядайте!
— Първа жичка! — викна Пипи и на два скока се озова при масата. Тя нахвърля в една чиния колкото можа сладки, пусна в чашата си с кафе пет бучки захар, изпразни в нея половината каничка с мляко и се оттегли на един стол с плячката си, преди дамите изобщо да бяха успели да доближат масата.