Пипи протегна крака и прикрепи чинията между двата си палеца. Топваше сладките в кафето и ги тъпчеше в устата си, та не можеше да продума, колкото и да се опитваше. Само за миг омете цялата чиния. Стана, потропа по нея като барабан и отново отиде при масата, за да провери какво е останало от сладките. Дамите й хвърляха неодобрителни погледи, но тя не ги забелязваше. Като бъбреше бодро, обиколи масата, щипвайки тук-там по някоя сладка.
— Наистина много мило, че ме поканихте — говореше тя. — Никога досега не съм била канена на кафе.
На масата се кипреше голяма сметанена торта. В самия й център аленееше захарно цвете. Кръстосала ръце на гърба си, Пипи се взираше в него. Внезапно се наведе и лапна цветето с уста. Вдигна обаче глава малко несръчно, та лицето й цяло се оплеска със сметана.
— Ха, ха, ха — заливаше се от смях Пипи. — Сега можем да играем на сляпа баба, защото самата баба е налице. Нищичко не виждам.
Протегна език и облиза сметаната по лицето си.
— Да, да. Какво ужасно нещастие — отрони тя. — Пък и тази торта, тъй и тъй отиде на вятъра, ами поне да я довърша цялата и то наведнъж.
И наистина я излапа. Нахвърли се върху й с лопатката за разрязване и не след дълго от тортата нямаше и помен. Пипи доволно се потупа по корема. Госпожа Сетергрен беше отишла за малко в кухнята и не разбра какво е сполетяло тортата. Но другите дами гледаха Пипи извънредно строго. Май и на тях им се искаше да похапнат. Пипи видя, че са недоволни и реши да ги поободри.
— Я не се кахърете за такава дреболия — рече им тя утешително. — Главното е да сме здрави. Пък и когато е канен на кафе, човек трябва да се позабавлява.
После грабна от масата една захарница и изсипа на пода почти цялата захар от нея.
— Забележете добре, че това тук е захар на пясък. Затова постъпвам с нея, както трябва. Какво друго да правиш с пясъка освен да посипваш с него пода. Има ли други мнения по въпроса?
— Виждате ли колко е интересно да се ходи по под, посипан с пясък? — не преставаше да бърбори тя. — А още по-весело е, ако стъпваш по него бос. — И тя изу обувките и чорапите си. — Според мен и вие трябва да опитате, защото страхотно ще се позабавлявате, вярвайте ми!
В този момент обаче в стаята влезе госпожа Сетергрен и като видя разсипаната захар, хвана Пипи за ръката и я поведе към Томи и Аника на дивана. Самата тя се настани при дамите и им предложи да си налеят още кафе. Това, че никъде не зърна тортата, я зарадва. Допусна, че гостенките й толкова са я харесали, та са я изяли без остатък.
Пипи, Томи и Аника подхванаха спокоен разговор на дивана. Огънят в камината пращеше. Дамите пийнаха и второ кафе, всичко отново стана тихо и приятно. И както понякога в такива случаи, дамите взеха да обсъждат домашните си помощнички. Стана ясно, че не им е провървяло с тях, че не са доволни от тях и в края на краищата стигнаха единодушно до мнението, че те изобщо не са им нужни, защото много по-добре е да си вършат всичко сами, така поне ще са сигурни, че работата е направена, както трябва.
От дивана Пипи чуваше какво си говорят и след известно време се обади:
— Някога баба ми имаше прислужница на име Малин. На краката си имаше кокоши тръни, но инак другото й беше наред. Единствената й лоша черта беше, че когато в къщата влизаха непознати, тя се спускаше към тях и ги захапваше за краката. При това лаейки! Ой, ой, какъв лай само! Чуваше се из целия квартал. А пък Малин просто си играеше. Макар че на онези, които нападаше, това не винаги им ставаше ясно. Веднъж при баба ми дошла на гости стара попадия, Малин тъкмо била постъпила на работа в къщата и когато се хвърлила срещу възрастната жена и впила зъби в глезена й, попадията надала рев, който така стреснал Малин, че от страх тя забила зъбите си още по-надълбоко. После така и не можала да пусне крака й. Чак до петък останала така — със зъби, впити в глезена на попадията. И баба трябвало сама да бели картофи, но пък много добре се справила. Когато привършила, нямало нито един картоф. Само обелки! След оня петък обаче попадията повече не дошла в дома й. Не разбирала от шега. А пък Малин обичаше да се шегува, толкова весела беше. Макар че понякога и тя се засягала от нищо, това не може да се отрече. Когато баба ми напъха в ухото й вилица, тя например се мусеше цял ден.
Пипи се озърна наоколо и любезно се усмихна.
— Да, да. Такава си беше нашата Малин — и завъртя палци един върху друг.
Дамите се правеха, че не са чули нищо. Продължиха да разговарят.