Дамите бяха напълно готови за излизане и се прощаваха с госпожа Сетергрен. Пипи притича до нея и прошепна:
— Извинявай, че не можах да се държа добре. Довиждане!
После нахлупи голямата си шапка и последва дамите. Извън градинската портичка обаче техните пътища се разделяха. Пипи пое към Вила Вилекула, а дамите — в обратната посока.
Още не бяха изминали кой знае какво разстояние, когато зад себе си чуха някой да тича задъхано. Подире им се носеше Пипи.
— Можете да бъдете сигурни, че баба се тюхкаше, когато Малин я напусна. Един вторник сутрин, когато Малин беше успяла да изпотроши над дузина чаени чаши, тя просто си вдигнала партакешите и се отправила към морето. Баба трябваше този ден сама да доизпочупи всичко. И понеже не беше свикнала, на ръцете й се издуха мазоли. Никога повече тя не видя Малин. И не пропускаше да каже колко съжалява за тази неповторима прислужница.
Пипи си тръгна, дамите забързаха по пътя си. Но още не бяха минали стотина метра, когато дочуха как тя им вика отдалеч, колкото й глас държи:
— И н-и-к-о-г-а н-е п-р-е-м-и-т-а-ш-е п-о-д к-р-е-в-а-т-и-т-е п-у-с-т-а-т-а м-у М-а-л-и-н!
Пипи получава писмо
Дните минаваха и настъпи есента. След нея настъпи зима, продължителна и сурова, която сякаш изобщо не искаше да свърши. Томи и Аника бяха много заети в училище и с всеки изминат ден се изморяваха все повече и все по-тежко им беше да стават сутрин. Госпожа Сетергрен започна много да се тревожи от бледите им бузки и от липсата на апетит. На всичкото отгоре и двамата се разболяха наведнъж от шарка и трябваше да лежат няколко седмици. Тия седмици щяха да са много скучни, ако Пипи не идваше всеки ден пред прозореца да им прави какви ли не маймунджилъци. Докторът й забрани да влиза в стаята при болните, за да не се зарази, и тя го послуша, макар да твърдеше, че за един следобед можела да смачка между ноктите си един-два милиарда бацили от шарка. Но никой не й забрани да прави маймунджилъци. Детската стая беше на втория етаж, та Пипи постави стълба до прозореца им. Томи и Аника си лежаха в леглата и всеки ден в трескаво очакване гадаеха как ли ще изглежда Пипи, когато се появи този път на стълбата. Защото всеки път беше съвсем различна. Ту беше облечена като коминочистач, ту като призрак в бяла мантия, ту се правеше на вещица. Понякога разиграваше весели спектакли пред прозореца и играеше сама всички роли. От време на време правеше гимнастически упражнения на стълбата — и то какви! Заставаше на едно от най-високите стъпала и люлееше стълбата напред и назад, та Томи и Аника пищяха от страх и мислеха, че всеки момент ще се пребие. Но това не ставаше. Когато искаше да слезе, Пипи тръгваше с главата напред, само и само да се развеселят Томи и Аника. Всеки ден отиваше до града и им купуваше ябълки, портокали и бонбони. Слагаше всичко в една кошница и връзваше на дръжката дълго въже. После Господин Нилсон се изкатерваше горе с края на въжето, а Томи отваряше прозореца и издърпваше кошницата. Понякога Господин Нилсон им носеше писма от Пипи, когато тя беше заета и не можеше да дойде. Но това се случваше рядко и Пипи висеше на стълбата по цели дни. Сегиз-тогиз тя притискаше нослето си о стъклото на прозореца, обръщаше клепачите си и правеше всевъзможни ужасни гримаси. Беше казала на Томи и Аника, че ще получат по една паричка, ако издържат да не се засмеят. Но това беше просто невъзможно. Томи и Аника така се превиваха от смях, че едва не паднаха от креватите си.
След известно време оздравяха и можеха да станат. Но, ах, колко бяха бледи и отслабнали! В деня, когато напуснаха леглата си, Пипи седеше у тях в кухнята и гледаше как си ядат кашата. По-точно казано: трябваше да ядат каша, но никак не им вървеше. Майка им се раздразни, като видя как ровят в чиниите си.
— Яжте вкусната каша! — подкани ги тя.
Аника порови малко с лъжицата в чинията си, но усещаше, че не ще може да преглътне нито една лъжичка.
— Защо изобщо трябва да я ям? — проточи тя.
— Как може да задаваш такива глупави въпроси — каза Пипи. — Много е ясно защо трябва да изядеш тази вкусна каша. Защото, ако не изядеш вкусната каша, няма да пораснеш и да станеш голяма и силна. Ако пък не станеш голяма и силна, няма да имаш сила да накараш своите деца да изядат тяхната вкусна каша. Не, Аника, така не бива. Ако всички разсъждават като тебе, в яденето на каша в тази страна ще настъпи ужасен хаос.
Томи и Аника изядоха по две лъжици каша. Пипи ги наблюдаваше съчувствено.