— Трябва да поплувате малко по моретата — каза им тя и се залюля напред-назад със стола си. — Да видите как ще проядете. Спомням си веднъж, когато бях на кораба на татко за всеобща изненада Фридолф една сутрин изяде само седем чинии каша. Татко просто щеше да полудее от тревога пред тази липса на апетит. «Миличък Фридолф — каза му той, а гласът му трепереше, — страхувам се, че те гложди тежка болест. Най-добре остани днес в каютата си, докато се почувствуваш по-добре и можеш да ядеш като хората. Ще дойда да те завия и да ти дам люкарство за подсилване!»
— Лекарство се казва — отбеляза Аника.
— И Фридолф се завлече в леглото си — продължи Пипи — защото и той се изплаши и се чудеше що за болест го налегна, та изяде само седем чинии каша. Той си легна и тъкмо се питаше дали ще доживее до вечерта, когато дойде татко с люкарството. Беше някакво отвратително черно люкарство, но — каквото щете ми разправяйте — беше наистина силно. След като глътна първата лъжица, от устата на Фридолф изригна огнен език. Той нададе вой, който разтърси «Лудетина» от носа до кърмата и бе чут от кораби на петдесет морски мили разстояние. Готвачът още не беше раздигнал масата от закуска, когато Фридолф с викове се втурна в корабната кухня. Той се тръшна върху един стол до масата и започна да лапа каша. След петнадесетата чиния все още продължаваше да реве от глад. Но повече каша нямаше и готвачът се видя принуден да застане до Фридолф и да мята студени варени картофи в отворената му уста. Колкото пъти рече да престане, Фридолф започваше да ръмжи сърдито, та готвачът разбра, че ако не иска да бъде изяден, трябва да продължава. Но за съжаление той имаше само някакви си сто и седемнайсет картофа. След като даде на Фридолф последния, с един скок се озова навън и заключи вратата. Всички се събрахме пред прозореца да наблюдаваме Фридолф. Той хленчеше като малко гладно дете и набърже изяде панера за хляб, после каната и петнайсет чинии. След това се залови за масата. Откъсна четирите й крака и ги заръфа, та от устата му се разхвърчаха стърготини. Докато ядеше, заяви, че това били най-дървените аспержи, които бил ял. Изглежда, че дъската на масата му се услади повече, защото мляскаше, докато я ядеше, и разправяше, че това бил най-вкусният сандвич от детските му години насам. Тогава татко реши, че Фридолф е оздравял от тежката си болест, влезе при него и му каза да се въздържа от обяда, който ще бъде поднесен след два часа и се състои от свинско с пюре. «Слушам, капитане — каза Фридолф и избърса устата си. — Но искам да попитам нещо, капитане — продължи той и очите му живо заблестяха, — кога ще има вечеря и не може ли това да стане малко по-рано?»
Пипи наклони глава и загледа Томи и Аника и техните чинии.
— Както вече казах, трябва да поплувате по море, и ще излекувате лошия си апетит.
Точно тогава край дома на семейство Сетергрен мина пощенският раздавач на път към Вила Вилекула. Той зърна Пипи през прозореца и се провикна:
— Хей, Пипи Дълго чорапче, нося ти писмо!
От изненада Пипи едва не се катурна от стола.
— Писмо! За мене? Истинско писмо, искам да кажа, истинско писмо! Не мога да повярвам, додето не го видя.
Действително това беше истинско писмо, облепено с много странни марки.
— Я го прочети ти, Томи, ти умееш — каза Пипи.
Томи зачете:
Скъпа моя Пипилота, когато получиш това писмо, слез когато и да е на пристанището и чакай «Лудетина». Защото сега съм решил твърдо да те взема за известно време на остров Корекоредут. Ти поне трябва да видиш страната, където баща ти е такъв могъщ крал. Тук е много приятно и вярвам, че ще ти хареса. Моите верни поданици също жадуват да видят принцеса Пипилота, за която толкова много са слушали. Тъй че няма какво повече да говорим. Ти ще дойдеш — това е моята бащина и кралска воля. Звучна целувка и много сърдечни поздрави от твоя стар татко:
Когато Томи свърши да чете, в кухнята настъпи гробна тишина.
Пипи отново се качва на кораба
И една прекрасна утрин «Лудетина» пристигна в пристанището, украсена със знамена и вимпели от носа до кърмата. Духовият оркестър на градчето беше строен на кея и свиреше с все сила весела мелодия за добре дошли. Всички хора от градчето бяха се стекли там, за да видят как Пипи ще посрещне своя баща, крал Ефраим I Дългия чорап. Дори някакъв фотограф се беше приготвил да заснеме паметната им среща.
От нетърпение Пипи непрестанно подскачаше и още мостикът не беше спуснат както трябва, когато Пипи и капитан Дългия чорап се втурнаха с ликуващи викове един към друг. Капитан Дългия чорап така се радваше да види отново дъщеря си, че я подхвърли няколко пъти високо във въздуха. Пипи, не по-малко щастлива, също подхвърли татко си във въздуха, и то няколко пъти повече. Само фотографът не се радваше, защото му беше невъзможно да направи хубави снимки, тъй като ту Пипи, ту баща й се намираха високо във въздуха.