— Кажи сега, съвсем наистина ли е вярно? — попита Томи, когато тримата се успокоиха и седнаха в сандъка за дърва, за да обсъдят положението. Пипи кимна.
Да, това беше истина. Томи и Аника щяха да заминат за остров Корекоредут. Разбира се, почти всички лелки от градчето се изредиха да повтарят на госпожа Сетергрен:
— Ти действително ли възнамеряваш да пратиш децата си чак в Южното море, и то не с друг, а с Пипи Дългото чорапче? Сигурно не говориш сериозно.
Но госпожа Сетергрен отвръщаше:
— Защо да не ги пусна? Децата боледуваха и докторът смята, че имат нужда от промяна на въздуха. А откакто познавам Пипи, не е направила нищо, което да навреди на Томи и Аника. Никой не е тъй нежен към тях както тя.
— Да, но все пак — Пипи Дългото чорапче! — казваха лелките и смръщваха нос.
— Именно — отговаряше госпожа Сетергрен, — Пипи Дългото чорапче може би невинаги се държи изтънчено, но има добро сърце.
В една студена вечер към края на зимата Томи и Аника напуснаха за първи път в живота си малкото градче, за да отплават заедно с Пипи в големия чуден свят. Тримата стояха край перилата, а студеният нощен вятър издуваше платната на «Лудетина». Всъщност по-правилно ще бъде да кажем, петимата, защото конят и Господин Нилсон бяха с тях.
Всички съученици на Томи и Аника стояха на кея и едва не плакаха от мъка и завист, защото утре щяха да идат на училище както обикновено. По география имаха за домашно да научат всички острови в Южното море, а Томи и Аника известно време изобщо нямаше да учат никакви уроци. «Здравето е по-важно от училището», беше казал лекарят. «А колкото до островите в Южното море, ще ги научат на самото място», допълни Пипи.
Родителите на Томи и Аника също стояха на кея. И сърцата на децата се свиха, когато видяха, че тайно бършат с кърпичка очите си. Но въпреки всичко Томи и Аника бяха щастливи, щастливи почти до болка.
«Лудетина» бавно се отдели от кея.
— Томи, Аника — извика госпожа Сетергрен, — когато излезете в Северно море, трябва да си сложите по две фланелки и…
Останалите думи потънаха във виковете на хората по кея, примесени с буйното цвилене на коня, във веселите викове на Пипи и в шумното изсекване на капитан Дългия чорап, което прозвуча като тромпет.
Пътешествието започна. «Лудетина» заплава под звездите. Около носа на кораба танцуваха ледени блокове, а вятърът пееше в платната.
— О, Пипи — каза Аника. — Усещам нещо много особено отвътре. Започвам да си мисля, че и на мен ми се иска да стана пират, когато порасна.
Пипи слиза на суша
— Остров Корекоредут право напред! — извика Пипи в едно слънчево утро на Наблюдателницата, където стоеше препасана само с една кърпа около коремчето си.
Бяха пътували дни и нощи, седмици и месеци през бурни морета и тихи, спокойни води, под светлината на звездите и луната, под мрачни, застрашителни облаци и под жарко слънце. Бяха пътували тъй дълго, че Томи и Аника почти забравиха какво беше, когато си живееха у дома, в малкото градче.
Майка им сигурно щеше да се изненада, ако можеше да ги види сега. Край на бледите бузи! Свежи и загорели, с искрящи очи, те се катереха из въжетата на мачтите съвсем като Пипи. Докато навлизаха във все по-топли климати, смъкваха една по една дрехите си и накрая двете дебело навлечени деца, които прекосиха Северно море с по две фланелки, се превърнаха в две здрави, голи, кафяви хлапета, само с по една кърпа около бедрата.
— Ах, колко е хубаво! — казваха Томи и Аника всяка сутрин, когато се събуждаха в каютата, където спяха заедно с Пипи. Най-често Пипи беше вече станала и дежуреше на кормилото.
— По-добър моряк от моята дъщеря никога не е кръстосвал седемте морета — обичаше да казва капитан Дългия чорап. В това отношение беше напълно прав. Пипи водеше «Лудетина» със сигурна ръка дори през най-страшния прибой и близо до най-опасните подводни скали.
А сега пътуването беше към своя край.
— Остров Корекоредут право напред! — извика Пипи.
Да, ето го целия, обрасъл със зелени палми и окръжен от възможно най-синята синя вода.
Два часа по-късно «Лудетина» навлезе в малък залив в западната част на острова. На брега чакаха всички корекоредути — мъже, жени и деца, за да посрещнат своя крал и неговата червенокоса дъщеря. Когато спуснаха мостика, тълпата гръмко заликува.