Сега Момо се опита да обясни на Пипи защо стоят на колене пред нея.
— Ти мноко хубав принцес — рече той.
— Аз съвсем не мноко хубав бял принцес — отговори Пипи на развален корекоредутски. — Аз съм си просто Пипи Дългото чорапче и повече не ме е грижа за тоя трон.
Тя скочи на земята. Същото направи и крал Ефраим, защото беше привършил с държавните въпроси.
Слънцето потъна като червено кълбо в Южното море и скоро на небето пламнаха хиляди звезди. Корекоредутите запалиха огромен огън на площада и крал Ефраим, Пипи, Томи, Аника и хората от екипажа на «Лудетина» се разположиха на тревата, за да гледат как корекоредутите танцуват около огъня. Глухият звук на барабаните, странният танц, чудните ухания на хиляди незнайни цветя в джунглата, искрящото от звезди небе над главите им — всичко караше Томи и Аника да изпитват някакво много особено чувство. Вечните вълни на морето ечаха като мощен акомпанимент.
— Мисля, че този остров е просто чудесен — каза Томи, когато тримата бяха си легнали в своята малка уютна колиба под кокосовата палма.
— И аз мисля така — каза Аника. — Не си ли съгласна, Пипи?
Но Пипи лежеше безмълвно с крака върху възглавницата, според обичая си.
— Слушайте прибоя на океана — промълви тя замечтано.
Пипи вразумява една акула
На другата сутрин Пипи, Томи и Аника се измъкнаха много рано от колибата. Но децата от острова бяха се събудили още по-рано. Те седяха, изпълнени с нетърпение, под кокосовата палма и чакаха да излязат белите деца, за да си играят. Бъбреха си бързо-бързо на корекоредутски и се смееха, а зъбите им блестяха сред черните личица.
Цялата група дечурлига се отправи към брега начело с Пипи. Томи и Аника подскочиха от възторг, когато видяха ситния бял пясък, в който човек можеше да се зарови, и синьото море, което ги мамеше да се потопят. Недалеч от брега имаше коралов риф и вълните се разбиваха о него. Затова морето пред плажа беше тихо, с лъскава огледална повърхност. Всички деца — и белите и черните, хвърлиха своите кърпи и с викове и смях се втурнаха към водата.
След това се въргаляха по белия пясък, а Пипи, Томи и Аника бяха единодушни, че е много по-хубаво да имаш черна кожа, защото беше много смешно, когато белият пясък се полепи по черно задниче. Но и Пипи изглеждаше смешна, когато се зари до шията в пясък, тъй че се виждаха само луничавото й личице и двете рижи плитки. Всички деца насядаха около нея да си поприказват.
— Разкажи за бели деца и за тяхна страна — обърна се Момо към луничавото личице.
— Бели деца обича уморение — отговори Пипи.
— Не уморение, а умножение — поправи я Аника и продължи обидено: — Освен това не може да се твърди, че го обичаме.
— Бели деца обича уморение — настояваше упорито Пипи. — Бели деца право полудява, ако бели деца не получава всеки ден голяма доза уморение.
Тя не издържа да говори повече на развален корекоредутски и премина на своя език:
— Ако чуете някое бяло дете да плаче, бъдете сигурни, че или училището е изгоряло, или са им дали няколко свободни дни за почистване, или учителката е пропуснала да им зададе домашно по уморение. Пък да не говорим какво става, когато ги разпуснат за лятна ваканция! Настава такъв плач и такива ридания, че човек предпочита да умре, отколкото да ги слуша. Няма сухо око, когато затварят вратите на училището за цялото лято. Децата се запътват към домовете си и пеят тъжни песни за своята мъка и направо се задавят от ридания, като си помислят, че ще минат няколко месеца до следващия час по уморение. Да, това е безподобна трагедия! — завърши Пипи и тежко въздъхна.
— Хайде де! — казаха Томи и Аника.
Момо не разбра какво точно е уморението и поиска да му се обясни по-подробно. Томи искаше да му обясни, но Пипи го изпревари.
— Например — каза тя — разбираш ли 7×7 = 102. Ценно, а?
— Само че съвсем не прави 102! — отбеляза Аника.
— Разбира се — обади се Томи. — 7×7 = 49.
— Разбери, че сега сме на остров Корекоредут — каза Пипи. — Климатът е съвършено различен и много по-плодороден. Затова тук 7×7 прави много повече.
— Хайде де! — казаха пак Томи и Аника.
Капитан Дългия чорап прекъсна урока по смятане. Дойде да им съобщи, че той, хората от екипажа и всички корекоредути смятат да отидат за няколко дни на друг остров на лов за диви свине. Капитан Дългия чорап бил зажаднял за прясно свинско печено. Жените на корекоредутите също щели да тръгнат с тях, за да плашат свинете с диви викове. Това означаваше, че децата ще останат сами на остров Корекоредут.