— Пускай котва! — изкрещя Бък, когато параходчето се приближи съвсем до острова. Пипи и децата ги наблюдаваха мълчаливо от пещерата. Котвата бе спусната. Джим и Бък скочиха в една малка лодка и загребаха към брега. На черните моряци заповядаха да останат на борда.
— Сега ще се промъкнем до селото и ще ги изненадаме — каза Джим. — Сигурно там има само жени и деца.
— Да — каза Бък. — А освен това в лодките имаше толкова много, жени, та ми се струва, че на острова са останали само деца. Дано сега си играят на топчета, ха, ха, ха.
— Защо? — провикна се Пипи от пещерата. — Толкова много ли обичате да играете на топчета? Аз пък смятам, че е по-забавно да поиграем на прескочикобила.
Джим и Бък изненадано вдигнаха глави и видяха как Пипи и останалите деца надничат горе от пещерата. Възторжена усмивка се разля по лицата им.
— Ето ги дечурлигата — каза Джим.
— Отлично — каза Бък. — Много лесно ще се справим с тая работа.
Но все пак решиха да прибягнат до хитрост. Отде да знаят къде пазят децата своите бисери и затова по-добре ще е да се покажат любезни. Те се престориха, че съвсем не са дошли на остров Корекоредут заради бисерите, а просто на малък приятен излет. Бяха се сгорещили и изпотили от горещина, та Бък предложи най-напред да се изкъпят в морето.
— Ще се върна до кораба, за да взема плувките — каза той и тръгна.
Известно време Джим остана сам на брега.
— Хубаво ли е мястото за къпане? — извика той угоднически на децата.
— Просто чудесно! — отговори Пипи. — Просто чудесно за акули. Те се къпят тук всеки ден.
— Глупости — каза Джим. — Не се виждат никакви акули.
Но все пак се разтревожи и когато Бък се върна с плувките, му разказа какво е научил от Пипи.
— Глупости — рече Бък и се провикна към Пипи: — Ти ли твърдиш, че тук било опасно за къпане?
— Не — каза Пипи. — Никога не съм казвала подобно нещо.
— Хубава работа — каза Джим. — Не ми ли каза, че имало акули?
— Да, казах. Но пак не твърдя, че е опасно — не! Дори и дядо ми се къпа тук миналата година.
— Значи ясно! — отсече Бък.
— Миналия петък дядо се върна вече от болницата — продължи Пипи. — С най-хубавите дървени протези, каквито изобщо може да си представи човек.
Тя замислено плю във водата.
— Така не може да се твърди, че е опасно. Въпреки че доста ръце и крака са отишли по дяволите на това място. Но докато дървените крака струват само една крона чифта, смятам, че няма да се лишите от една полезна баня само от скъперничество.
Тя плю още веднъж.
— Освен това ще ви кажа, че се радва на дървените си крака като дете. Казва, че били неоценимо оръжие, когато трябва да се бие.
— Знаеш ли какво мисля? — каза Бък. — Че лъжеш! Дядо ти сигурно е стар човек и положително не му се иска да се намесва в побоища.
— Как да не му се иска? — извика Пипи пронизително. — Това е най-сприхавият старец, който някога е издънвал черепа на своя противник с дървен крак. Той просто не се чувствува добре, ако не се бие от сутрин до вечер. Иначе от яд си гризе носа.
— Ама че щуротия — възрази Бък. — Как може сам да си гризе носа?!
— Може! — увери го Пипи. — Качва се на стол.
Бък поразмисли малко върху това, но после изруга и рече:
— Не мога повече да слушам тия глупости. Хайде да се съблечем, Джим.
— Впрочем ще ви кажа — продължаваше Пипи, — че дядо има най-дългия нос в света. Той си има пет папагала и всичките могат да се наредят един до друг върху носа му.
Сега Бък наистина се ядоса.
— Слушай какво, малка червенокоса напаст такава, ти си най-лъжливото дете, което съм срещал. Не те ли е срам? Да не искаш да повярвам, че пет папагала ще се сместят един до друг върху носа на дядо ти. Признай, че лъжеш!
— Да — промълви Пипи тъжно. — Лъжа.
— Виждаш ли? — каза Бък. — Така си и мислех!
— Това е ужасна, чудовищна лъжа — продължи Пипи още по-тъжно.
— Ами да, веднага се досетих — каза Бък.
— Защото петият папагал — провикна се Пипи и избухна в горчиви ридания, — петият папагал трябва да стои на един крак.
— Върви по дяволите! — изръмжа Бък и отиде с Джим зад един храст, за да се преоблекат.
— Пипи, ти нали изобщо нямаш дядо! — упрекна я Аника.
— Нямам — заяви доволно Пипи. — Трябва ли на всяка цена да имам?
Бък успя да си сложи банските гащета. Той направи красив скок от една скала в морето и заплува навътре. Горе от пещерата децата го наблюдаваха с напрегнат интерес. Изведнъж видяха как перката на една акула проблесна за миг над водната повърхност.
— Акула, акула! — извика Момо.
Бък беше се изтегнал във водата и й се наслаждаваше. Той обърна глава и видя как ужасният хищник се приближава към него.