— А леля как е?
Лорд Родрик въздъхна.
— Още е със седем години по-голяма от мен и е убедена, че Десет кули би трябвало да е неин. Все повече забравя, но това не забравя. Скърби за умрелия си съпруг толкова дълбоко, колкото в деня, в който умря, макар че не винаги може да си спомни името му.
— Не съм сигурна дали изобщо го е знаела. — Аша тупна книгата на септона в ръцете си и я остави настрана. — Убит ли беше баща ми?
— Така вярва майка ти.
„Имаше времена, в които самата тя с радост щеше да го убие“, помисли Аша.
— А моят вуйчо в какво вярва?
— Бейлон падна и загина, когато един въжен мост се скъса под него. Бурята се усилила, мостът се е люлял и извивал с всеки порив на вятъра. — Родрик сви рамене. — Така поне ни казаха. Майка ти получи птица от майстер Вендамир.
Аша измъкна камата си и почна да чисти черното под ноктите си.
— Три години далече в морето и Вранското око се връща в деня, в който загива баща ми.
— На следващия ден, както чухме. „Тишина“ все още е бил в открито море, когато Бейлон умря, така поне твърдят. Все пак ще се съглася с теб, че връщането на Юрон беше… навременно, да го наречем?
— Аз не бих го нарекла така. — Аша заби камата в масата. — Къде са ми корабите?! Преброих четиридесет бойни кораба вързани долу. Съвсем недостатъчно, за да изхвърля Вранско око от бащиния ми стол.
— Призовах ги. От твое име, заради обичта, която храня към теб и майка ти. Домът Харлоу се събра. Каменно дърво също, и Волмарк. Някои от Майр…
— Всички от острова на Харлоу… един остров от седемте. Видях само едно-едничко знаме на Ботли в залата, от Пайк. Къде са корабите от Солена скала? От Оркууд, от двата Уика?
— Белор Блектайд дойде от Черен прилив да се посъветва с мен и веднага отплава. — Лорд Родрик затвори „Книгата за изгубените книги“. — Сега е на Стари Уик.
— Стари Уик? — Аша се беше страхувала, че ще каже, че всички са на Пайк, да се врекат във вярност на Вранско око. — Защо на Стари Уик?
— Мислех, че ще си чула. Ерон Мокра коса е свикал кралски събор.
Аша отметна глава и се изсмя.
— Удавеният бог трябва да е натикал риба бодливец в задника на чичо Ерон. Кралски събор?! Това някаква шега ли е, или го мисли сериозно?
— Мократа коса не се е шегувал, откакто се удави. И другите жреци подеха призива му. Берон Блектайд Слепия, Тар Трижди уда вения… дори старият Сив гларус напусна скалата, на която живее, за да проповядва този кралски събор из цял Харлоу. В момента капитаните се събират на Стари Уик. Аша беше смаяна.
— Вранското око съгласил ли се е да присъства на този свещен фарс и да приеме решението му?
— Вранското око не споделя с мен. Откакто ме призова в Пайк да му се закълна като васал, не съм получавал вест от него.
„Кралски събор. Това е нещо ново… или по-скоро нещо много старо“.
— А чичо ми Виктарион? Той как приема идеята на Мокра коса?
— Виктарион е известен за смъртта на баща ти. Както и за този кралски събор, несъмнено. Нищо друго не мога да кажа.
„По-добре кралски събор, отколкото война“.
— Мисля, че ще целуна миризливите крака на Мократа коса и ще почистя водораслите между пръстите му. — Аша издърпа камата и я прибра в канията. — Кралски събор, моля ви се!
— На Стари Уик — потвърди лорд Родрик. — Моля се само да не е кървав. Прегледах „История на железнородените“ на Херег. Когато морските крале и кралете на скалите за последен път са се срещнали на кралски събор, Урон от Оркмонт пуснал сред тях брадварите си и ребрата на Нага почервенели от кръв. Домът Грейайрън управлявал, без да е избран, хиляда години след онзи черен ден, докато не дошли андалите.
— Трябва да ми заемеш книгата на Херег, вуйчо. — Трябваше да научи всичко за кралските събори, преди да стигне в Стари Уик.
— Можеш да я прочетеш тук. Стара е и листата се трошат. — Изгледа я намръщено. — Архимайстер Ригни пише, че историята е колело, защото човешката природа е фундаментално непроменчива. Случвалото се преди задължително ще се случи отново, според него2. Сещам се за това всеки път, щом се замисля за Вранското око. Юрон Грейджой някак странно звучи като Урон Грейайрън за старческите ми уши. Аз няма да ида на Стари Уик. Не би трябвало да идеш и ти.
Аша се усмихна.
— И да пропусна първия кралски събор, свикан от… колко време е минало наистина, вуйчо?
2
Задявка с Робърт Джордан, автора на „Колелото на времето“, чието фамилно име е Ригни. — Б.пр.