— Г-н Тепик е напълно прав. Особено що се отнася до прекомерната самоувереност.
Някакъв перваз водеше към гостоприемно отворен прозорец. Первазът беше покрит с мазнина и преди да продължи напред, Тепик инвестира няколко минути в забиване на котки в процепите между камъните.
С лекота увисна край прозореца и извади от колана си малки метални пръчици. В краищата си имаха нарези и след няколко секунди бързи действия той измайстори пръчка с дължина около метър, а на единия й край прикрепи огледалце.
Нищо не можа да види в сумрака отвъд отворения прозорец. Издърпа пръчката и опита отново, като този път на края й закрепи качулката си, в която натъпка ръкавиците си, все едно че глава предпазливо се показва на светлината. Убеден беше, че ще бъде тресната или с топуз, или със стрела, но качулката си остана напълно неатакувана.
Ледени тръпки го побиваха въпреки горещината на нощта. Черното кадифе изглеждаше добре, но с това се изчерпваше всичко, което човек може да каже за него. Заради възбудата и напрежението сега носеше по себе си няколко литра лепкава течност. Продължи напред.
На перваза на прозореца беше опъната тънка черна жица, а на спускащото се вертикално крило на прозореца беше здраво прикрепено назъбено острие. Отне му само миг да затъкне крилото на прозореца с няколко метални пръчици и след това да пререже жицата — прозорецът се отпусна с половин сантиметър. Ухили се в мрака.
Опипването на вътрешността на стаята с помощта на по-дълга пръчка му показа, че вътре има под, който очевидно е свободен от препятствия. Откри и жица, вързана на височината на гърдите му. Издърпа обратно пръчката, прикрепи на върха й кукичка, върна я обратно в стаята, закачи жицата и започна да тегли.
Последва тъп удар на стрела от арбалет, забила се в старата мазилка.
Бучка глина, закачена на същия този прът и леко провлачена по пода, доказа наличието на няколко капана. Тепик ги издърпа към себе си и започна да ги разучава с интерес. Бяха медни. Ако беше приложил техниката с магнита — обичайния метод, — нямаше да ги открие.
Помисли малко. В торбичката си имаше жреци за нахлузване. Дяволски прийом да ги наденеш и дебнеш в стая, но Тепик все пак го направи. (Жреците представляваха папуци, подсилени с метал. Можеха да ти спасят душата, дори да е слязла в петите ти. Това е виц на Убийците.) Мерисет, в края на краищата, е от секцията на отровителите. Подувка! Ако е понамазал с тази отровица, Тепик щеше да се разплеска навсякъде по стените. Няма да го погребват, само ще пребоядисат отгоре му.6
Правилата. Мерисет би трябвало да спазва правилата. Не може просто да го затрие без никакво предупреждение. Ще се наложи да го остави да се самозатрие по невнимание или прекалена самоувереност.
Лекичко се отпусна на пода в стаята и остави очите си да привикнат с мрака. Някое и друго изследователско опипване с пръчките доказа, че няма други жици. Чу се едва доловимо хрущене, когато единият му жрец размаза някакъв капан.
— Вие решавате кога да действате, г-н Тепик.
Мерисет стоеше в ъгъла. Моливът му изскърца, докато си записваше нещо. Тепик се опита да пропъди човека от главата си. Опита се да мисли.
Някой лежеше на леглото, фигурата беше цялата покрита с одеяло.
Последната част. Това е стаята, където всичко ще се реши. Точно за тази част учениците, които успяват да минат, никога не ти казват нищо. А провалилите се не са наоколо, за да ги попиташ.
Умът на Тепик се препълни с различни варианти. В подобен миг, помисли си той, имаш нужда от божие напътствие. Къде си, татко?
Завиждаше на съучениците си, които вярваха в недосегаеми богове, обитаващи далечни планински върхове. Човек наистина може да вярва в такива богове. Но беше изключително трудно да повярваш в бог, когото виждаш всяка сутрин на закуска.
Извади арбалета си и сглоби смазаните му компоненти. Оръдието не беше особено подходящо, но ножовете му бяха свършили, а устните му бяха прекалено сухи, за да да използва тръбичката за стрелички.
От ъгъла се чуваше някакво потропване. Мерисет безгрижно почукваше зъбите си с молива.
Може би онова там е чучело. Как да разбере? Не, трябваше да е истински човек. Носеха се разни приказки. Може би пък да опита с пръчките…
Поклати глава, вдигна арбалета и внимателно се прицели.
— Когато пожелаете, г-н Тепик.
Това беше моментът.
Точно сега разбират дали можеш да убиваш.
Ето това се беше опитвал да прогони от ума си.
Знаеше, че не може.
Всеки осмоден следобед имаха „Политическа целесъобразност“ с г-жа Тмалия, една от малкото жени, които се бяха издигнали до високо положение в Гилдията. По земите около Кръглото море беше всепризнато, че един от начините да постигнеш дълголетие е да не се храниш с Нейно благородие. Бижутата само на едната й ръка съдържаха достатъчно отрова да загроби малък по размери град. Беше изумително красива, но хубостта й беше от оня точно премерен вид, който се постига благодарение на усилията на сръчни художници, маникюристи, мазачи, корсетиеристи и шивачи, както и на тричасов сериозен труд всяка сутрин. Когато вървеше, се чуваше едва доловимо проскърцване, сякаш издавано от скелет на кит под невероятен натиск.
6
Подувката се получава от дълбокоокеанската риба гръм, Singularis minutia gigantica, която се защитава от враговете си, като се подува и многократно надминава обичайните си размери. Ако бъде погълната от хора, всяка клетка в човешкото тяло мигновено се опитва да се подуе до 2 000 пъти.
Изходът е неизменно фатален и много шумен.