Освен това беше и твърде студена. Черният мрамор по стените й блестеше, побелял от скреж, подложен на нажежения следобеден пек. Достатъчно глупаво постъпи, като докосна мрамора и остави слой кожа по повърхността му.
— Ама че лед!
— Тя вече складира, о, дъх на реката — уточни Птакласп, който лееше пот отвсякъде. — Дължи се на… оная работа, на граничния ефект.
— Забелязвам, че сте преустановили работата по гробните камери — отбеляза Диос.
— Хората… температурата… граничните ефекти… рискът е твърде голям… — замрънка Птакласп. — Ъ-ъ-ъ.
Тепик погледна единия, а после и другия.
— Ама какво става? Да не би да има някакви проблеми?
— Ъ-ъ-ъ — отрони Птакласп.
— Много сте изпреварили графика. Великолепна работа — похвали го Тепик. — Изумително количество труд сте вложили в делото.
— Ъ-ъ-ъ. Да. Само че…
Последва тишина, нарушавана единствено от шума на работниците из обекта и от едва доловимото просъскване на въздуха, който докосваше пирамидата.
— Всичко ще бъде наред, когато й сложим върха — най-накрая успя да измънка строителят на пирамиди. — Веднъж като започне да сияе както си му е редът, няма да има никакви проблеми. Ъ-ъ-ъ.
Посочи към върха от електрон. Изненадващо мъничък връх — само около тридесетина сантиметра широк, поставен на няколко трупи.
— Утре би трябвало да го сложим — обясни Птакласп. — Ваше величество ще ни удостои ли с присъствието си на церемонията по затапването на пирамидата? — В притеснението си беше хванал пеша на робата си и нервно го сучеше. — Ще има питиета — заломоти. — И ще се връчва сребърната мистрия, която можете да си занесете у дома. Всички присъстващи викат ура и си хвърлят шапките във въздуха.
— Разбира се — отговори Диос. — Това е чест.
— И за нас това е чест — отговорът на Птакласп бе изпълнен с лоялност.
— Имах предвид че е чест за вас — уточни върховният жрец.
Обърна се към широкия вътрешен двор, разположен между пирамидата и реката, цялата обточена със статуи и камени плочи, възхваляващи великите подвизи18 на цар Тепикамон и посочи към една от тях.
— И разкарай това — добави. Птакласп го погледна с израз на нещастна невинност.
— Ей тази статуя — уточни Диос, — за нея ти говоря.
— O. Ах. Ами мислехме, че като я видите, веднъж положена на мястото си, нали така, на подходяща светлина, пък и Хат Лешоглавия Бог е много…
— Да изчезне — отряза го Диос.
— Точно така, ваше преподобие — окаяно отрони Птакласп.
Понастоящем това беше един от най-незначителните му проблеми, но на всичко отгоре започваше да осъзнава, че статуята върви по петите му.
Диос се наклони още по-близо до него.
— Да си виждал млада жена някъде по обекта?
— Няма никакви жени по обекта, господарю — отрече Птакласп. — Носят много лош късмет.
— Тази специално е облечена предизвикателно — настояваше върховният жрец.
— Не, няма никакви жени.
— Нали ти е ясно, че палатът не е далеч оттук. Сигурно има много скришни места наоколо — настойчиво продължаваше Диос.
Птакласп преглътна. Това си му беше ясно. Каквото и да го беше обладало…
— Уверявам ви, ваше преподобие.
Диос го погледна намръщено и се обърна към мястото, където, както се оказа, Тепик е бил преди малко.
— Моля ви помолете го да не се ръкува с никого — каза строителят, а Диос се завтече след отдалечилия се проблясък на злато, изложен на слънчевите лъчи.
Очевидно царят не беше все още в състояние да смели идеята, че последното, което народът иска, е да си има работа с човек от народа. Работниците, които не успяваха навреме да се отстранят от пътя му, криеха ръце зад гърбовете си.
Останал сам, Птакласп си повя, за да се охлади, и се завлече на сянка в шатрата си.
Където го чакаха Птакласп ІІа, Птакласп ІІа, Птакласп ІІа и Птакласп ІІа. Птакласп винаги изпитваше неловкост в присъствието на счетоводители, а сега, в присъствието на четирима, се чувстваше направо ужасно, особено защото бяха едно и също лице. Чакаха го и трима Птакласп ІІб — останалите двама, ако вече не и трима, бяха на обекта.
Размаха ръце примиренчески.
— Добре де, добре. Какви са днешните ни проблеми?
Един ІІа прибута купчинка восъчни плочки към него.
— Татко, имаш ли някаква представа — започна той с режещия като бръснач глас, с който счетоводителите излагат встъплението си към нещо неочаквано и много скъпо — какво е висша математика?
— Ти ми кажи — отвърна Птакласп и се отпусна на табуретка.
18
Ваятелите трябваше да използват въображението си на воля. Споминалият се цар притежаваше много добри качества, но способността да извършва велики подвизи не беше сред тях. Равносметката гласеше: Брой врагове, стрити на прах под колелата на колесницата му = 0. Брой тронове, размазани под обутите му в сандали нозе = 0. Брой пъти на възсядане на света подобно на колос = 0. От друга страна:
Властване с терор = 0. Брой пъти свой трон размазан под вражи сандали = 0. Брой скъпо струващи походи = 0.