Думите му бяха погълнати от пукота на нов пламък, който проряза небосклона и се впи в стълба въздух, обзет от див танц двайсетина метра над тях. Той сграбчи някаква част от скелето.
— Да му го… Аз изчезвам.
— Почакай малко — спря го ІІб, — кажи ми какво скърца така? Камъкът не скърца.
— Цялото скапано скеле се движи, я не се прави на загубен! — Той се опули на брат си. — Кажи ми, че е скелето. — гласът му бе изпълнен с молба.
— Не. Този път съм сигурен. Скърцането е отвътре.
Те се втрещиха и вторачиха един в друг, а после — в паянтовата стълбица, която водеше до върха или поне до мястото, където трябваше да е върхът.
— Хайде! — подкани ІІб. — Не може да пробие, опитва се да си намери изход
Чу се шум, гръмовен като стенание на континенти.
Тепик го почувства. Усети как кожата му стана с няколко размера по-малка. Усети как някой го държи за ушите и се опитва да му откъсне главата.
Видя как капитанът се отпусна на колене и поведе люта битка с шлема си, за да го свали, и тогава прескочи стената на обора.
Опита се да я прескочи. Нищо не беше както трябва и той тежко се приземи на пода, който не беше съвсем наясно дали да не вземе да стане една стена. Опита се да се изправи, но нещо го задърпа настрани и той премина през камилушнята във вихъра на странен танц, за да запази равновесие.
Камилушнята се разтягаше и свиваше подобно на отражението на криво огледало. Веднъж отиде да гледа криви огледала в Анкх — тримата дадоха по половин монета, за да посетят мимолетните чудеса на „Пътуващия пазар, който ти грабва дъха“ на д-р Лунников. Но тогава им беше ясно, че гледат просто едно криво огледало, което те дарява с глава като кремвирш и крака като футболни топки. На Тепик толкова му се искаше ставащото в момента да има подобно безобидно обяснение. Може би му трябваше сега едно клатушкащо се криво огледало, за да изправи гледката пред себе си.
Затърча вдървено към Птраци и върховния жрец, а светът се разширяваше и свиваше наоколо. Изпита наслада за миг, щом видя как момичето се сгърчи като червей в хватката на Диос и хубавичката го светна по ухото.
Носеше се като в сън, а разстоянията се меняха, сякаш реалността бе от ластик. Следващата крачка го отпрати като гюле към двамата. Грабна Птраци за ръка и се заклатушка обратно към камилушнята, където съществото си преживяше и наблюдаваше сцената с израз, максимално наподобяващ лек камилски интерес. Тепик сграбчи юздите.
Никой не прояви интерес да ги спре, когато те си помагаха един на друг, за да се измъкнат през портата и да излязат навън в побеснялата нощ.
— По-лесно е, ако си затвориш очите — предложи Птраци.
Тепик го пробва. Ставаше. Парчето двор, за който очите му казваха, че е тресящ се правоъгълник, чиито страни се разтягат като тетива на лък, се превърна в… просто в двор под краката му.
— Боже, колко е хитро — възхити се той. — Как се сети?
— Винаги си затварям очите, когато съм уплашена.
— Чудесна идея.
— Ама какво става?
— Не знам. Не искам и да науча. Мисля, че ако се изпарим оттук, ще е изключително мъдър ход. Как каза, че караш камилата да клекне? Разполагам с неограничено количество остри предмети.
Камилата, която владееше човешкия език на съвсем прилично ниво, особено в сферата на словесните заплахи, грациозно коленичи. Те се покатериха, а пейзажът отново се накриви пред очите им, когато животното се повдигна като с крик.
Камилата беше напълно наясно какво точно се случва. Когато имаш три стомаха и храносмилателна система, сходна с дестилационен комбинат, разполагаш с много време за седене и размисъл.
Не случайно съществува тенденция висшата математика да се заражда и развива в горещите страни. Дължи се на морфическия резонанс, създаван от камилите, взети заедно, които притежават онзи презрителен израз и прочутата завита нагоре устна — естествено следствие на умението да решават квадратни уравнения.
Обикновено не се отчита фактът, че камилите имат естествена склонност към висшата математика, особено когато в нея се включва и балистиката. Развила се е като част от умението за оцеляване и действа на същия принцип, на който са подчинени координацията между човешката ръка и окото, защитната окраска на хамелеона и прочутото умение на делфините да спасяват давещи се плувци, ако има някакъв шанс схрускването им да бъде забелязано и враждебно одумвано от други представители на човешкия род.
Истината, обаче е, че камилите са много по-интелигентни от делфините.19 Толкова по-умни са, та веднага са схванали, че най-здравомислещото нещо, което едно интелигентно животно може да направи — ако не предпочита наследниците му да прекарват много време, проснати на плочи с електроди, прилепнали към мозъка им, или пък да ги карат да лепят мини по киловете на кораби, или да се превръщат в постоянна клиентела на зоолозите — е да се постарае човеците никога да не научат истината. Така че много отдавна те се впуснали в начин на живот, който за сметка на определено количество носене на багаж и налагане с остен им позволяваше да получават достатъчно количество храна, почистване и възможност да се изплюят в нечие око и да им се размине.
19
Никога не се доверявайте на вид, който непрекъснато се зъби. Това значи, че нещо си е наумил.