А тази камила беше резултат на милиони години селективна еволюция, за да се създаде същество, умеещо да брои песъчинките, по които минава, по желание да затваря ноздрите си и да оцелява под жегливото слънце дни наред без вода. Наричаше се Ах-Ти-Копеле, а оттук нататък за по-кратко — Тико.
И той всъщност беше най-великият математик на света.
Тико размишляваше: „Изглежда тук има някаква нарастваща дименсионна нестабилност, която наглед се люшка от нула до почти четиридесет и пет градуса. Колко интересно. Каква ли е причината? Нека V да е равно на 3. Нека Тау да е равно на Сhi/ 4. Джвакджвакджвак. Нека Капа/у да е тензорно поле от тип Гадно-Вонящо-Леке20 с четири въображаеми коефициенти на спин…“
Птраци го фрасна със сандала си по главата.
— Хайде, мърдай! — изрева тя.
Тико си помисли: „Следователно Н към задвижващата мощ е равно на V/s. Джвакджвакджвак. Хиперсилогично изражение…“
Тепик погледна назад. Странните извращения в пейзажа се уталожваха и Диос…
Диос с широки крачки излизаше от двореца и вече бе успял да открие няколко стражи, чийто страх от неподчинение надделяваше над ужаса от мистериозно разкривения свят.
Тико стоически не помръдваше от мястото си и дъвчеше… „Джвакджвакджвак. Което води до интересна скъсяваща вибрация. Какъв ли е нейният период? Нека периодът = х. Джвакджвакджвак. Нека I = време. Нека първоначалният период…“
Птраци скачаше по врата на камилата, риташе я здравата с пети, действие, което би накарало всяко човекоподобно от мъжки род да завие и да си заблъска главата в стената.
— Не се помръдва! Не можеш ли да я джаснеш!
Тепик стовари ръката си със всичка сила върху козината на Тико — по този начин вдигна облак прах, а пръстите му напълно загубиха всякаква чувствителност. Сякаш бе ударил чувал, пълен със закачалки.
— Давай — измърмори. Диос вдигна ръка.
— Спрете, в името на царя! — изрева той.
Една стрела с тъп звук се заби в гърбицата на Тико.
„…е равно на 6.3 впериод. Намали. Следователно имаме… ох… 314 секунди…“
Тико завъртя дългия си врат. Големите му космати вежди се сключиха в обвинителни криви, а жълтите му очи се присвиха и фиксираха жреца. Камилата остави настрана за момент интересната задача и извади наяве добре познатата древна математика, която расата му отдавна бе довела до перфектно състояние:
„Нека обсегът да е дванадесет метра и тридесет сантиметра. Нека скоростта на вятъра да е равна на 2. Вектор една осма. Джвак. Нека лепкавостта да е равна на 7…“
Тепик измъкна нож за мятане.
Диос дълбоко пое дъх. Той ще заповяда да стрелят по нас, помисли си Тепик. И в моето собствено име, в моето си царство ще си бъда застрелян.
„…Ъгъл две-пети. Джвак. Огън.“
Залпът беше забележителен. Храчката от многократно преживян фураж имаше достойно за похвала ускорение, въртеливост и ударна вълна и се разби със звук, който може да бъде произведен, когато четвърт кило полусмляна трева се размаже по нечие лице. Неповторим е.
Тишината, която последва, бе тишината на вечната слава.
Пейзажът отново започна да губи привичните си очертания. Очевидно мястото не беше особено подходящо за размотаване. Тико погледна надолу към предните си крака.
"Нека краката са равни на четири "
Тромаво се понесе напред. Наглед камилите притежават повече колена от всяко друго същество и Тико затърча подобно на парен локомотив, като правеше множество несвързани действия под прав ъгъл на посоката на движение, под акомпанимента на гръмовни заряди на храносмилателната си система.
— Дяволски тъпо животно — измърмори Птраци, докато се отдалечаваха в лудешки тръс от двореца — ама най-накрая май схвана за какво става дума.
" темп на калибровано инвариантно повторение — 3.5/2. Какви ги дрънка тази?! Дяволска Тъпачка живее оттатък Тсорт "
Въпреки че се мятаха, сякаш бяха нескопосано привързани с ластик, копитата на Тико преминаха значителен път и вече се носеха из заспалите утъпкани градски улички.
20
Известен като най-великия камилски математик на всички времена, който изобретил математиката на осеммерното пространство, докато си лежал със затворени ноздри по време на силна пясъчна буря.