— Хайде-е-е, пак се започва — смънка Птраци. — Затварям очи.
Тепик кимна. Къщите около тях, напечени като огнеупорни тухли, отново бяха започнали забавения си огледален танц, а пътят се повдигаше и хлътваше по начин, напълно нереден за твърдата земя.
— Все едно, че си в морето.
— Нищо не виждам — твърдо заяви Птраци.
— Морето. Океанът. Нали разбираш. Вълни.
— Чувала съм за това. Гони ли ни някой?
Тепик се извърна на седлото:
— Не виждам някой да ни следва. Сякаш…
От мястото си той виждаше дългото ниско туловище на палата и самата Велика Пирамида отвъд реката. Тя почти бе скрита от тъмните облаци, но онова, което се виждаше от нея, определено не беше наред. Знаеше, че тя има четири страни, а виждаше и осемте.
Ту се различаваше ясно, ту се размазваше пред погледа му, което инстинктивно му се струваше твърде опасно явление, когато се състои от няколко милиона тона скала. Почувства неустоимо желание да е много надалеч от нея. Дори и тъпо създание като камилата очевидно имаше същото намерение.
Тико разсъждаваше: „…Делта на квадрат. Тогава налягането на измерението Ь ще доведе до деветдесет градусова трансформация в С1и(16/хри)г за Ксноп на които и да било три константи. Или четири минути, плюс-минус десет секунди…“
Камилата погледна надолу към големите си копита.
„Нека скорост е равно на галоп.“
— Как успя да я накараш? — попита Тепик.
— Не съм аз! Тя сама си го реши! Дръж се!
Ама това никак не беше лесно. Тепик бе оседлал камилата, но забрави за юздата. Птраци можеше единствено да се вкопчи в камилската козина. А на него не му оставаше нищо друго, освен да се вкопчи в Птраци. Къде ли не се опитваше да сложи ръцете си, а те все напипваха мека, поддаваща се плът. Никога и нищо от продължителното му образование не го бе подготвило за подобен случай, докато цялото образование на Птраци бе преминало в подготовка за това. Дългата й коса шибаше лицето му и примамливо ухаеше на редки благовония21.
— Добре ли си? — надвика той вятъра.
— Коленете ми ме удържат!
— Сигурно ти е много трудно!
— Получила съм специална подготовка за това!
Когато камилите препускат, те мятат краката си максимално далеч от тялото си, а после се втурват след тях, за да ги догонят. Ставите на коленете му чаткаха като кастанети, а Тико се носеше като воденичарско колело по стръмния път, който водеше извън долината, нагоре по тясната клисурка, край която се извисяваха канари от варовик, и навлизаше в пустинята.
А зад тях, неизмеримо изтерзана от безжалостния прилив на геометрия, напълно безсилна да се освободи от товара на Времето, Великата Пирамида изпищя, повдигна се от основите си, туловището й изсвистя във въздуха така неотменно и неспирно, както неотменното е неспирно, завъртя се точно на деветдесет градуса и извърши нещо перверзно с тъканта на времето и пространството.
Тико търчеше из клисурката, вратът му източен до край, а мощните му ноздри се издуваха като сопло на реактивен двигател.
— Ужасена е! — изпищя Птраци. — Животните винаги предусещат тия работи!
— Кои работи?
— Горските пожари и прочее!
— Тука няма дървета!
— Добре де, наводненията и други! Разполагат с някакъв природен инстинкт!
„ Рhi 1700 [u/v]. Латерала e/v. Равно е на траншея от седем на дванадесет…“
Звуковата вълна ги удари. Беше безшумна като часовник от глухарчета, който отброява полунощ, но имаше голямо налягане. Захлупи ги, задушлива като кадифе, причиняваща гадене като размазан салам.
И отмина.
Тико забави крачка и премина в ход — сложна маневра, която предполагаше да бъдат дадени ясни наставления на всеки крак поотделно.
Почувства се облекчение, стресът отмина.
Тико спря. На слабата светлина на разсъмване бе видял петно бодливи храсти сред скалите до пътеката.
„…ъгьл ляво по х равно на 37, по у равно на 19, по г равно на 43. Отхапи…“
Възцари се покой. Не се чуваше нищо освен изригванията на храносмилателната система на камилата и далечното подвикване на пустинен бухал.
Птраци с приплъзгане се свлече от мястото си и неловко се приземи.
— Дупето ми — обяви тя пред пустинята като цяло — се е превърнало в огромен мехур.
Тепик скочи на земята и с бягане и залитане се изкатери по сипея край пътя, после бавно се затича по платото от варовик, докато пред погледа му се откри добра гледка към долината.
Нея вече я нямаше.
Беше още тъмно, когато Копърко, майсторът балсаматор, се събуди, а тялото му подрънкваше от усещането, че нещо не е наред. Измъкна се от леглото си, облече се набързо и дръпна настрани пердето, което му служеше за врата.
21
Този ефект се получава при дестилиране на тестисите на вид малка дървесна мечка, смесва се с повръщано от кит и се добавя шепа розови листенца. На Тепик сигурно нямаше да му стане по-добре, ако знаеше това.