— Във всеки случай това е жестоко — отсъди високият. — Горките малки създания. Изглеждат толкова тъжно, като размахват крачетата си.
— Логически е невъзможно стрелата да ги уцели! — Дебелият мъж вдигна ръцете си във въздуха — Не би трябвало да става така! Сигурно ми даваш неправилния вид костенурка — добави той обвинително.
— Трябва да опитаме отново с по-бързи костенурки!
— Или по-бавни стрели?
— Възможно, възможно.
Тепик усети леко пълзене до брадичката си. Покрай него се придвижваше малка костенурка. Върху черупката й се забелязваха следи от отскочили стрели.
— Ще опитаме за последен път — реши дебелият и се обърна км робите. — Вие там, отидете и намерете костенурката!
Малкото влечуго погледна Тепик с надежда, примесена с молба. Той го зяпна, след което го вдигна и внимателно го скри зад един камък.
Плъзна се обратно по дюната при Птраци.
— Там става нещо изключително странно — обясни той. — Стрелят по костенурки.
— Защо?
— Мен ли питаш? Изглежда смятат, че костенурките трябва да са по-бързи.
— Какво? По-бързи от стрела?
— Казах ти — шантава работа. Ти стой тук. Ще свирна, ако е безопасно, да ме последваш.
— Ами ако не е безопасно?
— Ще пищя.
Тепик отново се изкатери по дюната и, след като изтупа колкото се можеше повече пясък от дрехите си, се изправи и размаха шапка към тълпата. Стрела изтръгна шапката от ръцете му.
— Въй! — сепна се дебелият. — Съжалявам! — Мъжът припна през утъпкания пясък към мястото, където Тепик стоеше и зяпаше парещите си пръсти. — Просто ми беше под ръка — продължи той задъхано. — Хиляди извинения. Нямах представа, че е зареден. Какво ли ще си помислиш за мен?
Тепик си пое дълбоко въздух.
— Ксено ми е името — изхриптя дебеланкото, преди Тепик да отрони и дума. — Ранен ли си? Сигурен съм, че поставихме предупредителни табели. През пустинята ли дойде тук? Сигурно си жаден. Искаш ли нещо за пиене? Кой си ти? Случайно да си виждал една костенурка там горе? Зверски бързи създания, движат се като добре смазани мълнии. Нищо не може да ги спре малките гадинки.
Тепик отново издиша.
— Костенурките? — попита той. — Става дума за онези, за ходещите камъни, нали?
— Точно така, точно така. За миг да ги изпуснеш от очи и връъъъъм.
— Връъъъъм? — повтори Тепик.
Знаеше какво е костенурка. В Старото Царство ги имаше. Можеше да се каже, че са вегетарианци, или търпеливи, или дълбокомислени, или дори изключително прилежни и настойчиви секс-маниаци, но никога, до този момент, бързи. Бързина беше дума, която веднага се асоциираше с костенурки, понеже те не разполагаха с нея.
— Сигурен ли си? — попита Тепик.
— Костенурката ли? Тя е най-бързото животно на лицето на Диска — каза Ксено, но прояви приличието да изглежда леко несигурен. — От логична гледна точка, разбира се — добави той23.
Високият мъж кимна на Тепик.
— Не му обръщай внимание, момче. Той просто се застрахова след онзи инцидент миналата седмица.
— Костенурката успя да надбяга заека — заяви Ксено намусено.
— Заекът беше мъртъв, Ксено — напомни високият търпеливо — И то защото ти го застреля.
— Целех се в костенурката. Значи, опитвах се да съчетая два експеримента, да икономисам от ценното време за научни изследвания, и да се възползвам изцяло от предоставените…
Мъжът продължи да размахва лъка си, който в момента се бе сдобил с нова стрела.
— Извинете — каза Тепик — Може ли да оставите лъка за малко? Аз и приятелката ми изминахме дълъг път и ще е добре, ако не стреляте по нас… отново.
Тези двамата изглеждат безобидни, помисли си той и почти си повярва.
Тепик подсвирна. В отговор на сигнала му Птраци се появи от другата страна на дюната, като водеше Тико след себе си. Тепик дълбоко се съмняваше, че дрехите й биха побрали и джобове, но тя очевидно бе успяла да оправи грима си, да поднови черната си очна линия и да прибере косата си. Момичето се понесе с полюшкване към групата като змия по наклон, решена да зашемети непознатите с пълния блясък на личността си. Птраци държеше нещо в другата си ръка.
— Намерила е костенурката! — възкликна Ксено. — Отлично!
Влечугото отново се шмугна в черупката си. Птраци зяпна гневно мъжа. Тя не разполагаше с почти нищо в света освен себе си и не й харесваше да се обръщат към нея единствено като към носител на костенурки.
Високият мъж въздъхна.
— Знаеш ли, Ксено, не мога да отбележа, че гледаш цялата тази история с костенурката-и-стрелата от погрешната страна.
Малкият мъж го прониза с поглед.
— Проблемът ти, Ибид, е че се мислиш за най-големия авторитет във всяка област.
23
За всеки без логически начин на мислене най-бързото животно# на Диска е изключително невротичната Двусмислена Пузума, която се движи толкова бързо, че практически почти може да развие светлинна скорост в магическото поле на диска. Което означава, че ако можеш да видиш пузума, тя всъщност не е там. Повечето мъжки пузуми умират млади от остра форма на глезенна недостатъчност, причинена от много бързото им бягане след женски, които ги няма, а също така, разбира се, и от придобиване на самоубийствена маса в съгласие с релативистичната теория. Останалите умират от Принципа за неопределеността на Хайзенберг, понеже им е невъзможно да знаят какво са и къде са по едно и също време. А това означава, че пузумата придобива чувство на идентичност единствено в състояние на покой — обикновено двайсет метра навътре в отломките от планината, в която току-що се е блъснала със скорост близка до светлинната.
Носят се слухове, че пузумата е приблизително с размера на леопард, с уникална козина на черно-бели карета, въпреки че екземплярите, открити от мъдреците и философите на Диска, дават основание да се твърди, че в нормалното си състояние пузумата е плоска, много тънка и мъртва.
# Най-бързото насекомо е книжният червей калибър.303. Той е еволюирал в магически библиотеки, където трябва да яде изключително бързо, за да не бъде засегнат от магическите излъчвания. Възрастният книжен червей калибър.303 може да изяде цял ред книги с такава скорост, че да рикошира в стената.