— Надявах се, че ще ми помогнете отново да си го намеря. Чух, че имате доста нетрадиционно мислене тук в Ефеб.
— Все някога трябваше да се случи — Птагонал извади пергел от сгъвката на робата си и внимателно измери ПИ-цата. — Мислиш ли, че е константа? Много депресиращо понятие.
— Извинете?
— Диаметърът е в определено съотношение с обиколката, както ти е известно. Би трябвало да се вмества три пъти. Би сметнал, че е така, нали? Но наистина ли е така? Не. Три цяло едно четири едно и сума ти други числа. Нямат край проклетниците. Знаеш ли колко ме нервира това?
— Предполагам, че те нервира изключително много — отвърна любезно Тепик.
— Правилно. Това ми подсказва, че Създателят е използвал неуместен вид окръжности. Та това дори не е правилно число! Имам предвид, три цяло и пет щеше да е приемливо. Или три цяло и три. Така би изглеждало правилно.
Той погледна навъсено към ПИ-цата.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но казахте, че все някога трябвало да се случи?
— Какво? — попита Птагонал и от дълбините на мрачното си настроение добави: — ПИ!
— Какво трябвало да се случи?
— Не можеш да се бъзикаш с геометрията, приятелче. ПИ-рамиди ли? Опасни неща. Само неприятности. Искам да кажа — Птагонал протегна несигурно ръка към чашата си с вино, — докога мислеха, че могат да строят все по-големи ПИ-рамиди? Искам да кажа, откъде си мислят, че идва цялата тази енергия? Искам да кажа — той хлъцна — нали си бил там? Някога да си забелязал колко бавно се живее там?
— Да — Тепик бе напълно съгласен.
— Това е защото времето е изсмукано, ясно ли ти е? ПИ-рамиди. А те трябва да го изсмучат и изсияят. Сияние, така го наричат. И си мислят, че изглежда красиво. Това, което ПИ-рамидите изгарят, е собственото им време!
— Знам само, че въздухът се усеща, сякаш е бил сварен в чорап. И нищо всъщност не се променя, въпреки че не остава непрекъснато едно и също.
— Правилно. Причината е, че това е минало време. Използват миналото време отново и отново. ПИ-рамидите изсмукват цялото ново време. И ако не ги оставиш да изсияят събраната енергия… — Той помълча. — Предполагам, че ще се изниже през, таковата, през някой процеп. В пространството.
— Бях там преди царството да… ъ-ъ, да си отиде. Стори ми се, че видях как голямата пирамида помръдва.
— Ето го отговора, значи. Сигурно е изместила измеренията с деветдесет градуса — постанови Птагонал със сигурност, каквато има само напълно пиян човек.
— Искаш да кажеш, дължина е височината, а височина е ширината?
Птагонал поклати треперещ пръст.
— Не, не, не. Дължината е височина, а височината е широчината, а широчината е дълбочина, а дълбочината — той се оригна — е време. Другото измерение, нали знаеш? Четири са си копеленцата. Времето е един от тях. На деветдесет от ония нещица спрямо останалите три. Градуса имам предвид. Обаче… обаче то не може да съществува в този свят по такъв начин, та мястото трябва да се е чупило навън за малко, разбираш ли? Иначе хората щяха да остаряват с всяка крачка направена встрани — той погледна към дълбините на чашата си. — А на всеки рожден ден ще остаряваш с една миля.
Тепик го изгледа ужасен.
— Ето ти го времето и пространството — продължи Птагонал. — Ако не внимаваш, можеш да ги усучеш навсякъде. Три цяло едно четири едно. Как би кръстил подобно число?
— Звучи ужасно.
— Правилно, мътните го взели. Някъде — Птагонал започна да се клатушка на мястото си — някъде някой е построил Вселена със сносна достойна стойност — геометърът погледна безизразно към ПИцата на масата — на ПИ. Не някое проклето число, което никога няма край, какво…
— Не, ужасно е, че хората остаряват, просто като си вървят!
— Не съм сигурен за това. Може да се разходиш назад до времето когато си бил на осемнадесет. Или да се размотаеш напред и да видиш как ще изглеждаш на седемдесет. Да можеш да пътуваш в широчина, обаче, това е номерът.
Птагонал се усмихна и много бавно се килна напред право в обяда си, част от който избяга навреме25.
Тепик усети, че философската врява около него леко е утихнала. Загледа се в тълпата, докато откри Ибид.
— Няма да се получи — каза философът. — Тиранинът няма да се вслуша в нас. Нито пък народът ще ни последва. Освен това — той погледна към Антифон — не сме на едно мнение по този въпрос.
— На проклетите тсортянци трябва да им се даде урок — натърти Антифон. — Няма място за две основни сили на този континент. Освен това са прекалено злопаметни, и то само защото откраднахме царицата им. Младостта не може да се спре, любовта винаги печели…
25
Той грешеше. Природата се отвращава от аномалии в измеренията и прилежно ги отделя настрана, за да не безпокоят хората. Всъщност Природата се отвращава от доста неща, включително празни пространства, кораби наречени „Мария Селесте“, както и от патронници на стругове.