А след това му бе хрумнало, че богът, когато не е доволен от продукта, както може да се случи, например ако мазилката не е добра, или пък единият ъгъл на храма пропадне малко поради неочаквано появили се движещи се пясъци, няма просто да се появи и да иска на висок глас да се види с управителя. Не. Богът знае точно къде се намираш и веднага ще стигне до съществената част. Също така боговете бяха известни като скръндзи. Както и повечето хора, разбира се, но хората поне не те чакат да умреш, преди да си уредят сметката.
Птакласп отмести очи към другия си син — нарисуван силует на фона на статуята, устата му като буквата O от изумление. Тогава Птакласп се реши.
— Вече ми писна от пирамиди. Момче, напомни ми, ако се измъкнем оттук — никакви пирамиди повече! Стига сме били тесногръди. Мисля, че е време да си разширим дейността.
— Разправям ти го от векове, татко! Казах ти, че няколко сносни акведукта ще донесат огромна…
— Да, да, спомням си. Да, акведукти. Арки там и подобни. Чудесно. Само дето не мога да си спомня къде каза, че трябва да сложим ковчега.
— Татко!
— Не ми обръщай внимание, момче. Мисля, че се побърквам.Не е възможно да съм видял мумия и двама човека там… с чукове в ръце…
Наистина бе Чидър.
А Чидър имаше кораб.
Тепик знаеше, че по надолу по крайбрежието живее Шерифът на Ал-Кхали в приказния си дворец Рокси, за който се твърдеше, че бил построен за една нощ от дух-джин и бе възпяван в митове и легенди за изяществото си26.
„Безименият“ беше като Рокси, пуснат да плава, че и малко отгоре. Проектантът бе имал комплекс за лъскавина и бе щедро експериментирал със златна боя, извити колони и скъпи платове, за да го накара да прилича не толкова на кораб, колкото на будоар, сблъскал се с изключително съмнителен вид театър.
Всъщност нужна е наблюдателност на убиец, за да прозреш скритите подробности, да забележиш колко невинно ефектната външност прикрива здравината на корпуса, а също така и факта, че дори когато сметнеш обема на каютите и на трюма, пак остава доста неотчетено пространство. Водата при онова, което Птраци наричаше острата част, беше странно вълниста, но би било абсурдно да се подозира, че такъв очевидно търговски кораб притежава шип под водата, или че пет минути работа с брадва биха превърнали клатушкащия се палат в нещо, което би могло да избяга от почти всякакъв друг кораб и да накара малцината, успели да го настигнат, сериозно да съжаляват.
— Доста внушително — призна Тепик.
— Всъщност, това е само за показ — обясни Чидър.
— Виждам.
— Искам да кажа, че сме само едни бедни търговци.
Тепик кимна.
— Обикновено се казва „бедни, но честни търговци“.
Чидър се усмихна като търговец.
— Мисля, че ще се придържам към „бедни“ засега. Как си, по дяволите? За последно разправяха, че ще ставаш цар на някакво място, за което никой не беше и чувал? А коя е тази очарователна млада дама?
— Казва п… — започна Тепик
— Птраци — довърши тя.
— Тя е прислуж…
— Със сигурност е принцеса — вметна Чидър гладко. — И би ми доставило най-голямо удоволствие, ако тя, всъщност и двамата, вечеряте с мен. Нищо повече от скромна моряшка храна, страхувам се, но някак я караме, някак я караме.
— Нали няма да е ефебска храна? — попита Тепик.
— Корабни бисквити, солено месо, такива неща — отвърна Чидър, без да сваля очи от Птраци. Не бе ги отместил от нея от самото й качване на кораба.
И тогава се засмя. Стария познат смях тип Чидър — не че липсваше веселие, но определено смехът се контролираше от висшите мозъчни центрове на собственика си.
— Какво невероятно съвпадение — продължи той. — Особено след като ние също ще отплуваме призори. Мога ли да ви предложа нови дрехи? И двамата изглеждате някак… ъ-ъ, белязани от дългия път.
— Груби моряшки дрехи, предполагам — каза Тепик. — Подобаващи на скромен търговец, ако не греша?
Тепик бе заведен в малка каюта, украсена толкова внимателно и обстойно, сякаш беше златно яйце със скъпоценни камъни. На леглото беше изложен такъв асортимент от изящни дрехи, каквито можеха да се намерят по бреговете на Кръглото Море. Вярно, очевидно бяха втора употреба, но грижливо изпрани и майсторски закърпени, така че разрезите от мечове почти не личаха. Тепик погледна замислено към куките по стената, както и към бледите белези по дървото, които намекваха, че различни неща са висели там и са били набързо махнати.
Младежът излезе в тесния коридор и срещна Птраци. Тя бе избрала червена дворцова рокля, както бе модно в Анкх-Морпорк преди десетина години, с бухнали ръкави, огромни скрити подплънки и яка с големината на воденичен камък.