— Седни, Харгрейвс. — Капитан Хорн му посочи един стол, после взе бутилка, пълна с нещо, което на светлината на лампата му заприлича на ром. — Искаш ли да си разквасиш устата?
Пети кимна с глава. Имаше нужда да пийне, за да издържи на това изпитание. Но не седна. Не обичаше да седи в присъствието на врага си, особено когато той му предлагаше силно питие.
Щом пиратът му сипа една чашка от златистата течност, той отпи една малка, пареща глътка, после изтри уста с ръкава на ризата си. Мълчанието се проточи. Като не можеше да издържа повече на напрежението, той изпи още една глътка за кураж, после заговори:
— Искали сте да ме видите, капитане.
Като го изгледа студено, капитан Хорн остави бутилката с рома на масата и я затвори с тапата.
— Успокой се, Харгрейвс. Няма да те наказвам за нищо. Просто искам да ти покажа нещо, която мисля, че ще ти се стори интересно.
Думите му накараха Пети да застане нащрек. Какво друго щеше да му покаже, ако не острия край на сабята си. За какво всъщност говореше той? Дали капитанът не смяташе да го напие с ром и да му отреже главата?
Пети се приготви да се отбранява, когато Хорн отиде до раклата в ъгъла и я отвори. А когато извади от там някакъв дълъг предмет, Пети едва не припадна, защото очакваше да види прочутата сабя на Пирата-лорд.
Вместо нея Гидиън държеше някакъв скиптър.
Разкъсван между облекчение и изненада, Пети зяпна срещу златния, инкрустиран със скъпоценни камъни жезъл, който блестеше и просветваше на светлината. Сякаш знаеше точно от какво се беше изплашил Пети, капитан Хорн се усмихна и размаха скиптъра във въздуха като че бе сабя.
— Виждал ли си някога по-хубаво нещо, Харгрейвс?
Неспособен да направи нещо друго, освен да поклати отрицателно глава, Пети продължаваше да съзерцава скиптъра. Сигурно само светлината на лампата го правеше да блести като шепа паднали звезди. Пети знаеше, че съществуват такива неща, но никога не бе предполагал, че може да види със собствените си очи едно от тях.
Без да го предупреди, пиратът хвърли скиптъра към него. Докато се превърташе във въздуха, хилядите малки фасети на кристалите просветнаха на блясъка на лампата. Пети подскочи, за да го хване във въздуха и едва го улови, преди да падне върху грубия дървен под. Той беше студен и тежък в ръцете му, а металът блестеше толкова ярко, че беше ясно, че е златен. Възхитен, той го опипа с пръсти. Някакъв диамант, голям колкото нокът на палец, беше инкрустиран в края на жезъла. След него беше нареден безкраен наниз от идеално заоблени перли, поставени на зигзаг нагоре до топката, в която бяха вградени няколко рубина и изумруда с размери на орехи. Пети беше толкова запленен, че мина известно време, докато разбере, че капитанът му обяснява нещо.
— Пазя го от времето, когато нападахме корабите като капери. — Пиратът отпиваше от рома, а очите му напрегнато следяха Пети. — Един от вашите английски посланици го носеше на принца регент12. Мисля, че беше дар от някакъв индийски раджа. Явно, че раджата е смятал да компенсира жаждата на англичаните за земя с такъв дар, но и двамата с тебе знаем, че е нужно много по-голямо богатство, за да се задоволи вашата алчност. — Капитанът се усмихна открито и ехидно. — И тъй като се носеше слух, че крал Джордж скоро ще има свой собствен скиптър, реших, че не се нуждае и от още един.
Пети мъчително преглътна обидата от такова нагло изказване за негово величество краля. Пиратът може би нарочно го дразнеше, но Пети не смееше да се хване на въдицата. Като опипа с пръсти краищата на кървавочервения рубин, той попита:
— Защо ми показвате това?
— Твой е. — Пети стреснато вдигна глава, но видя, че капитанът вече не се усмихва. — Говоря сериозно. Твой е. Нямам нужда от него. Защо му е на човек скиптър в този рай?
Като постави внимателно скъпоценния предмет на масата, Пети загледа подозрително пирата.
— А защо искате да ми го дадете?
— Не се ли досещаш? Искам да се откажеш от претенциите си към госпожица Уилис.
Смаян, Пети тръсна глава, за да се съсредоточи. Нима този човек му даваше скиптър от масивно злато, за да може да отведе една непорочна английска благородница в леглото си? Или беше луд, или вече бе достатъчно богат, за да си купи десет такива скиптъра. А още най-вероятно беше това да е някаква игра, в която по всяка вероятност Пети щеше да е губещият.
— А аз какво да го правя? Както казахте, защо му е на човек скиптър в рая?
12
Има се предвид английският крал Джордж IV (1762–1830), който от 1811 г. до възкачването си на престола през 1820 г., е бил принц регент. Баща му, крал Джордж III, е страдал от психическо заболяване. — Б.ред.