Буца заседна в гърлото й. Тя си представи Гидиън, когато е бил малко момченце, криел се е изплашено зад пердетата в някакъв салон и се е обръщал за подкрепа към една старица. Тя погали бузата му с пръсти.
— А баща ти… често ли те биеше?
Той я погледна стреснато, както сомнамбул поглежда човека, който го събужда, после отклони очи. След това легна отново на леглото, пъхна ръката си под главата и се загледа в тавана.
— Достатъчно често, за да ми направи впечатление, ако това питаш. — Той я погледна студено. — Ти вероятно мислиш, че е трябвало да го прави по-често, за да ми набие доброта в главата. Какво се казваше в Библията? „Който щади тоягата си, мрази сина си.“13
— О, не цитирай този неприятен стих. Ужасно е как хората го изопачават, за да оправдаят жестокостта си. С бой децата не се научават на нищо, освен на унижение и страх.
Той я изгледа продължително, като че се опитваше да разбере смисъла на думите й.
— Да — каза той накрая, — точно на това се научават.
Сърцето й се сви от мъка. Горкият Гидиън! Нищо чудно, че се опитва да си създаде свой собствен рай. Изглежда, че светът, в който е отраснал, далеч не е бил подобен на рай. А по-скоро на ад.
— А къде беше майка ти, когато това ставаше? — не можа да се стърпи да не попита тя. — И одобряваше ли това, че баща ти… те бие?
Лицето му помръкна. Той изведнъж стана от леглото и си обу панталоните.
— Нямаше я там.
Като се изправи и седна на леглото, Сара придърпа чаршафите до гърдите си.
— Какво искаш да кажеш? Умряла ли е?
Той скръсти ръце върху голите си гърди и подпря хълбока си на бюрото. Лицето му изглеждаше неразгадаемо и студено като скулптурата върху носа на кораба.
— Нещо подобно. Но това няма значение, нали? Нямаше я там.
Тя въздъхна.
— Ако не искаш да говорим за нея…
— Не искам! — Когато тя го погледна обидено, той добави: — Имаме да разискваме по-важни неща, Сара. Като например какво ще стане днес.
Внезапната смяна на темата я завари неподготвена.
— Днес ли?
— Нали жените ще си избират мъже. Забрави ли?
— О, да! Вярно. — Погълната от мислите за пожара и нощта, която прекараха заедно, тя съвсем бе забравила за това.
Той продължи, без да дочака отговора й.
— Явно, че не можем да чакаме, докато построим новите жилища. Това ще ни отнеме цели седмици. Моряците, които ходиха в Сан Николао, се върнаха тази сутрин, затова няма причини да го отлагаме. Трябва да знам — той спря, а по лицето му пролича, че това го много го интересува, — искам да знам кого смяташ да избереш ти.
— Защо? За да можеш ти да го одобриш ли? — попита тя заядливо.
— Какво, да му се не види, искаш да кажеш?
С големи усилия тя си наложи да отговори спокойно.
— Последния път, когато говорихме по този въпрос, ти каза съвсем ясно, че не искаш да се ожениш за мене.
— Това не е вярно. Помня само, че казах: „искам първо да изпробвам стоката“.
— О, да, спомням си! — Тя изтегли чаршафа, за да покрие гърдите си и не съумя повече да сдържа горчивите си думи. — Е, сега, като си изпробвал стоката, издържах ли изпита с отличие? Колко други жени си „изпробвал“, докато си търсил съвършената за леглото си жена?
— По дяволите, Сара, знаеш, че не съм докосвал друга жена, откакто те срещнах. — Той прокара ръка през косата си. Тя никога не го бе виждала да се чувства по-неловко. — Това, което стана миналата нощ… не беше изпит. Но ми доказа нещо. И ако трябваше аз да избирам, щях да се оженя за теб и за никоя друга. За съжаление, според условията на нашето споразумение, не аз ще правя избор. Ти ще решиш. Въпросът е само кого ще избереш.
Объркана и раздирана от колебания, тя отвърна погледа си. Да се омъжи за него ли? Как би могла? Пък и вероятно след по-малко от месец Пети и Джордан щяха да дойдат, тя беше сигурна в това. А когато пристигнеха, тя щеше да замине с тях. От друга страна, мисълта да остане с Гидиън на този красив остров и да му помага да създадат един нов свят, беше толкова съблазнителна, че й се струваше, че може да се съгласи на всичко, което той предложи.
Но това беше глупава мисъл. По някаква причина той бе избрал нея, но това не значеше още нищо.