Отвътре стените на погреба бяха обшити с медни листи и от грижливо защитените свещи се лееше топла червеникава светлина. Беше странно уютно въпреки редиците бурета барут и торбите заряд за оръдията, надлежно надписани с червени букви. Хънтър тръгна безшумно по медния под. Не видя никого, но дочу хъркане.
Промъкна се покрай редиците с боеприпаси и видя войник, който спеше подпрян на едно буре. Удари го силно по главата и войникът изхърка и остана да лежи неподвижен.
Чифутина зашляпа бос след Хънтър и огледа помещението.
— Отлично — прошепна накрая и се захванаха за работа.
Крепостта бе притихнала и спяща, но в селището от груби паянтови бараки, което приютяваше екипажа на галеона, цареше шум и веселие. Сансон, Мавъра и Лазю се промъкнаха през него. През прозорците се виждаха войниците, които пиеха и играеха комар на жълтата светлина на фенери. Един пиян испанец излезе с олюляване навън, блъсна се в Сансон, извини се и повърна до дървената стена. Тримата продължиха нататък, към кея за лодки до реката.
През деня кеят беше неохраняван, но сега там имаше трима войници, които разговаряха тихо и пиеха. Седяха в единия край, провесили крака над водата, и тихите им гласове се смесваха с плясъка на водата в пилоните. Бяха с гръб към каперите, но заради дървените дъски те не можеха да се промъкнат безшумно до тях.
— Аз ще се заема — каза Лазю и свали блузата си. Гола до кръста, с кинжал на колана, тя си засвирука весело и се качи на кея.
Един от войниците се обърна.
— Que pasa ca? — остро попита той и вдигна фенера.
Очите му се разшириха, когато я видя; сигурно я бе взел за привидение — жена с разголени гърди, която вървеше небрежно към него.
— Madre de Dios — промълви той и тя му се усмихна. Той отвърна на усмивката й миг преди кинжалът й да мине между ребрата му и да се забие в сърцето.
Другите двама зяпнаха жената с окървавеното оръжие. Бяха толкова изумени, че почти не реагираха, докато тя ги убиваше. Кръвта им плисна по голите й гърди.
Сансон и Мавъра изтичаха натам, като настъпваха труповете. Лазю се облече, а Сансон се качи в една от лодките и започна да гребе към кърмата на галеона. Мавъра преряза въжетата на останалите лодки и ги изблъска навътре. После двамата с Лазю скочиха в друга лодка и се насочиха към носа на галеона. Никой не отрони нито дума.
Лазю се загърна по-плътно в дрехата си, кръвта на войниците се беше просмукала в плата; побиха я тръпки. Стоеше в лодката и гледаше приближаващия галеон, докато Мавъра гребеше мощно и бързо.
Корабът беше голям, дълъг около сто и четиридесет стъпки, но тънеше в мрак. Само няколко факли очертаваха профила му. Лазю погледна надясно. Сансон се отдалечаваше от тях към кърмата. Силуетът му се очертаваше на фона на светлините от селището с гуляещите. Тя погледна наляво, към сивата линия на крепостните стени, и се запита дали Хънтър и Чифутина вече са успели да влязат.
Хънтър гледаше как Чифутина внимателно пълни с барут червата на опосума. Струваше му се, че действа безкрайно бавно, но дон Диего отказа да бърза. Беше клекнал в средата на погреба с отворена торба барут до себе си и си тананикаше, докато работеше.
— Още колко остава? — попита Хънтър.
— Още малко, още малко — отвърна Чифутина. Изглеждаше абсолютно безгрижен. — Ще стане чудесно. Само почакай. Ще стане направо великолепно.
След като напълни червата, той ги наряза на няколко дължини и ги прибра в джоба си.
— Добре — каза Чифутина. — Вече можем да започнем.
Не след дълго двамата излязоха от погреба, прегърбени под тежестта на приготвените заряди. Прекосиха безшумно централния двор на крепостта и спряха под тежкия каменен бруствер15, където се намираха оръдията. Двамата стражи още бяха там.
Докато Чифутина чакаше с барута, Хънтър се изкатери горе и уби пазачите. Единият умря, без да издаде нито звук, а другият само простена тихо, докато се свличаше на земята.
— Диего! — изсъска Хънтър.
Чифутина се появи на бруствера и огледа оръдията. Побутна едното върху поставката му.
— Възхитително — прошепна той. — Вече са заредени и готови за стрелба. Ще им направим специален подарък. Ела, помогни ми.
Чифутина пъхна втора торба барут в дулото на оръдието.
— А сега гюлето — каза той.
Хънтър се намръщи.
— Но те ще сложат още едно, преди да стрелят.