Но беше късно.
Лодката се промъкна под бордовата сянка на рибарската гемия. Бързо, един след друг, прозвучаха два пистолетни изстрела, чу се вопъл, още един изстрел — след това — тишина. Рибарите не се виждаха повече. После неочаквано, с първия полъх на вятъра, долетял някъде от бреговете на Съсекс, бушпритът на гемията направи завой, гротплатното се изду и корабчето се отправи към Атлантика.
Как Копли Бенкс видя сметката на капитан Шарки
На островите, както и на континента, мнозина изпитваха кръвна вражда към Шарки, но нито един от тях не пострада колкото Копли Бенкс от Кингстън. Бенкс беше един от най-едрите търговци на захар на Антилите. Той беше човек с положение, член на градския съвет, женен за девойка от знатния род Пърсивал и се падаше братовчед на губернатора на Вирджиния. Двамата му сина учеха в Лондон и жена му отплава за Англия, за да ги доведе в къщи за ваканцията. Но при завръщането си корабът „Херцогиня Корнуелска“ попадна в лапите на Шарки и цялото семейство загина от ужасна смърт.
Като получи тази горестна вест, Копли Бенкс не пророни нито дума, но изпадна в безизходна, мрачна меланхолия. Той изостави работата си, избягваше приятелите си и прекарваше по-голямата част от времето си в мръсни кръчми сред рибари и матроси. Там, в компанията на буйните гуляйджии, той седеше с безизразно лице и мълчаливо пухтеше с лулата си, а в очите му гореше спотаена омраза. Всички смятаха, че мъката е помътила разума му, а старите му приятели го гледаха с упрек, защото тези, с които сега дружеше, едва ли биха могли да се нарекат порядъчни хора.
От време на време от морето идваха слухове за нови безчинства на Шарки. Понякога за тях разказваха моряци от шхуна, забелязала огромен пламък на хоризонта и побързала да помогне на горящия кораб, но която веднага се обърнала в бяг при вида на черната пиратска шхуна, притаена в засада като вълк до убитата от него овца. Друг път тези слухове се потвърждаваха от моряците на търговски кораб, който се втурваше в залива с платна, издути като дамски корсаж, защото бе съзрял бавно издигащия се над лилавата морска шир закърпен гротмарсел. Случваше се страшните вести да донесе каботажен кораб, открил на Бахамските плитчини изсушени от слънцето трупове.
Веднъж се появи някакъв помощник-капитан от гвинейски кораб, който бе успял да се измъкне от ръцете на пиратите. Той не можеше да говори — Шарки бе отрязал езика му, но можеше да изписва лист подир лист, а Копли Бенкс жадно четеше бележките му. Те прекарваха по цели часове над картата: немият показваше далечни рифове и криволичещи заливи; а събеседникът му, с каменно лице и пламтящи очи пушеше лулата си, без да произнесе нито дума.
Една сутрин, две години след трагедията със семейството му, Копли Бенкс влезе в търговската си кантора с предишната си бодра и енергична стъпка. Управителят го загледа изумен, защото дълги месеци Копли Бенкс не бе проявявал ни най-малък интерес към работата.
— Добро утро, мистър Бенкс — каза той.
— Добро утро, Фримън. Видях в залива „Закачливият Хари“.
— Да, сър. В сряда той ще отплава за Наветрените острови.
— Аз имам други планове за него, Фримън. Реших да го изпратя за роби в Уиду.
— Но той вече е натоварен, сър.
— Значи ще се наложи да бъде разтоварен, Фримън. Решението ми е твърдо — „Закачливият Хари“ ще отиде за роби в Уиду.
Всички доводи и уговорки се оказаха напразни и огорченият управител бе принуден да даде нареждане за разтоварването на кораба.
И ето, Копли Бенкс започна да се готви за плаване в Африка. Той изглежда разчиташе повече на силата на оръжието, отколкото на подкупването на вождовете, защото не взе никакви шарени дрънкулки, така обичани от туземците; но затова пък неговият бриг бе въоръжен с осем голямокалибрени оръдия, много мускети и топорчета. Складът на кърмата се превърна в барутен погреб, а гюллетата на борда бяха не по-малко, отколкото на добре снабден капьор2. Вода и провизии взеха като за дълго пътуване.
Но най-удивителен бе съставът на екипажа. Като гледаше наетите от Бенкс моряци, управителят Фримън вече не можеше да не вярва на слуховете, че господарят му се е побъркал.
Под различни предлози Бенкс започна да уволнява старите изпитани моряци, служили дълги години на фирмата, и вместо тях събра от пристанището истинска измет — хора с такава тъмна репутация, че и най-некадърният агент би се срамувал да ги наеме.
2
Частен кораб, който със знанието на правителството се занимава с пиратство, като напада вражески кораби. — Б.пр.