23 октомври. Събудих се с неясното усещане за нещо тежко и неприятно и само след миг си припомних за нещастието, постигнало ни предишната нощ. Когато излязох на палубата, видях бедния капитан, втренчил поглед във водното пространство зад нас, което бе погълнало най-скъпите му същества. Опитах се да го заговоря, но той рязко ми обърна гръб и закрачи бавно по палубата, обронил глава на гърди. Дори сега, когато истината е вече толкова ясна, той не може да мине покрай лодка или навито платно, без да надзърне под тях. От вчера сутринта като че ли се е състарил с десет години. Хартън е ужасно поразен, защото той бе привързан към малкия Доди; Горинг също изглежда огорчен. Накрая той се уедини в каютата си за цял ден и когато случайно хвърлих поглед към него, той седеше, подпрял глава с ръце, в някакъв мрачен унес. Страхувам се, че сме най-печалната компания, която някога е пътувала, колко ли потресена ще бъде жена ми, когато узнае за нещастията ни! Морето се поуспокои, подухва бриз и ние, опънали всички платна, се движим с около осем възела в час. Корабът всъщност е под командата на Хайсън, тъй като Тибс, макар че се старае да се владее и да се държи, не е в състояние да се залови сериозно за работата си.
24 октомври. Дали не е прокълнат корабът ни? Имало ли е някога плаване, което да започне така приятно и да вземе такъв катастрофален обрат? През нощта Тибс се застреля в главата. В три часа сутринта дочух изстрел, незабавно скочих от леглото и с предчувствие за нещо лошо се втурнах в каютата на капитана. Но колкото и бърз да бях, Горинг ме бе изпреварил. Заварих го надвесен над трупа на капитана. Гледката бе отвратителна — цялата горна част на лицето му бе раздробена от куршума и малката каюта бе плувнала в кръв. Пистолетът лежеше до него на пода, точно както бе паднал от ръката му. Очевидно го е поставил в устата си, преди да натисне спусъка. Ние с Горинг внимателно го вдигнахме и го поставихме в леглото. Целият екипаж се бе струпал в каютата му. Шестимата бели моряци бяха дълбоко опечалени, защото дълги години тези морски вълци бяха плавали с него. Сега те си разменяха мрачни погледи, шушукаха си, а един открито заяви, че над кораба тегне проклятие. Хартън помогна да приготвят бедния капитан за последното му плаване, а ние зашихме трупа в платнище.
В дванадесет часа фокреята бе дръпната назад и ние спуснахме във водата тялото на капитана. Горинг прочете английското опело.
Вятърът се позасили и през целия ден се движим с десет, а понякога и с дванадесет възела в час. Колкото по-скоро стигнем Лисабон и се махнем от този проклет кораб, толкова по-добре. Имам чувството, че се намираме в плаващ ковчег. Не се учудвам, че бедните моряци са суеверни, щом и аз, образованият човек, изпитвам същото чувство.
25 октомври. Горинг, Хартън и аз разговаряхме на палубата тази сутрин. Хартън се опита да накара Горинг да разправи нещо за работата си и за целта на пътешествието си до Европа, но квартеронът отби всички негови въпроси и нищо не ни каза. Той като че ли се пообиди от настойчивостта на Хартън и слезе в каютата си. Чудя се защо и двамата се интересуваме толкова от този човек! Любопитството ни е възбудено, предполагам, от поразителния му външен вид, както и от несъмненото му богатство. Според теорията на Хартън той е детектив, който е по следите на престъпник, избягал в Португалия, и е избрал този странен начин на пътуване, за да пристигне незабелязан и да се хвърли изневиделица върху жертвата си. Смятам, че това предположение е твърде пресилено, но Хартън го гради въз основа на една книга, забравена от Горинг на палубата, която той намерил и прегледал. Това всъщност било нещо като папка и съдържала многобройни изрезки от вестници. Всички те разказвали за убийства, извършени в различни периоди от време в Щатите през последните двадесетина години. Хартън забелязал нещо любопитно — това били все убийства, чиито извършители никога не попадали в ръцете на правосъдието. Според неговите думи убийствата коренно се различавали едно от друго както по начина на извършването, така и по общественото положение на жертвата, но всички съобщения завършвали с една и съща стереотипна фраза, че убиецът все още бил на свобода, макар и полицията да имала пълното основание да се надява в най-скоро време да го залови. Това подкрепя теорията на Хартън, макар че то може да си е чиста прищявка на Горинг или както намекнах на Хартън, вероятно Горинг събира материали за книга, с която да надмине Ди Куинси4. Както и да е, това не е наша работа.