27 и 28 октомври. Вятърът все още е попътен и напредваме добре. Странно как лесно човек напуска живота и бива забравен! Почти никой вече не споменава за Тибс; Хайсън се настани в каютата му и всичко си върви постарому. Ако не беше шевната машина на мисис Тибс, поставена на една масичка, не бихме си и спомняли, че нещастното семейство някога е съществувало. Днес на кораба се случи още един инцидент, макар и за щастие, без сериозни последици. Един от белите ни моряци слязъл в задния трюм да вземе резервно въже и капакът на един от люковете, който той отместил, паднал с трясък над главата му. Той успял да се спаси, като отскочил встрани, но единият му крак е ужасно смазан, така че морякът едва ли ще бъде годен за работа до края на плаването. Той приписва вината за нещастния случай на нехайството на негъра, който го съпровождал и му помагал да отмести люковете. Негърът пък го отдава на люлеенето на кораба. Каквато и да е причината, този нещастен случай намалява още повече числеността на и без това малобройния ни екипаж. Поредицата от нещастия изглежда потиска Хартън, тъй като той загуби обичайното си добро настроение и весел нрав. Единствен Горинг запазва бодрия, си дух. Виждам го, че продължава да работи над картата в каютата си. Неговите познания по навигация ще бъдат от полза, ако, недай бог, нещо се случи с Хайсън.
29 и 30 октомври. Продължаваме да напредваме с попътен вятър. Всичко е спокойно и няма нищо за отбелязване.
31 октомври. Болните ми дробове, както и вълненията по време на плаването така разклатиха нервната ми система, че дори и най-незначителното произшествие ми се отразява. Трудно ми е да повярвам, че съм същият онзи човек, който при Ентитъм5, под ожесточена оръдейна стрелба, заши външна слабинна артерия — операция, която изисква изключителна точност. А сега нервнича като хлапак. Снощи, към средата на нощната вахта, лежах в полудрямка, опитвайки се напразно да заспя. В каютата ми нямаше светлина, но един лунен лъч се промъкваше през илюминатора и образуваше на вратата сребърен, блещукащ кръг. Както си лежах, приковал сънливия си поглед в този кръг и смътно съзнавах, че той постепенно губи ясното си очертание, тъй като вече се унасях, изведнъж появата на малък тъмен предмет в самия център на светлия диск прогони напълно съня ми. Затаих дъх и безшумно продължих да го наблюдавам. Постепенно предметът стана по-голям и ясен, след което осъзнах, че това е човешка ръка, която внимателно се пъха през пролуката на полуотворената врата — ръка, на която с ужас забелязах, че липсват пръсти. Вратата леко се отвори и след ръката се показа главата на Горинг. Лунната светлина падаше точно върху нея и я окръжаваше с призрачен мъгляв ореол, на чийто фон чертите на лицето му изпъкваха по-ясно. Струваше ми се, че никога преди не бях виждал човешко лице с такова сатанинско и свирепо изражение. Широко отворените му очи святкаха, опънатите устни оголваха белите му зъби, а правата му черна коса стърчеше над ниското чело като качулката на кораба. Неочакваното привидение така силно ми подействува, че аз разтреперан скочих в койката си и протегнах ръка към пистолета си. Искрено се засрамих за своята прибързаност, когато той по най-изискан начин се извини и обясни причината за тази си ненадейна поява. Горкият човек бил измъчван от зъбобол! Дошъл да помоли за малко опиева тинктура, защото знаел, че имам аптечка. Що се отнася до зловещото му изражение — той въобще не е красавец, а при това състояние на нервите ми и действието на призрачната лунна светлина не бе трудно да извикам във въображението си какви ли не ужаси. Отмерих му двадесет капки и той си отиде, като отново горещо ми поблагодари. Едва ли бих могъл да кажа колко тежко ми се отрази тази незначителна случка. Целият ден бях много разстроен.
5
Става дума за голямата битка през 1866 г. между федералните и конфедералните войски в САЩ. — Б.пр.