Но аз май пак се отвлякох. Когато дойдох на себе си в болницата, измъчваха ме всякакви болежки. Нямаше никакви обезболяващи препарати, имах дълбоки радиационни обгаряния, страдах няколко месеца. И знаеш ли кое беше странното? Изобщо не заспивах. Бях наплашен до ужас, страхувах си от всичко, защото не разбирах какво точно се е случило с мен. А неизвестността винаги те ужасяв. Лекарите почти не ми обръщаха внимание, бях един от милионите обгорени и ранени, какво толкова. И не вярваха, че изобщо не заспивам. Бяха сигурни, че или ги лъжа, или ги заблуждавам чистосърдечно. А аз наистина изобщо не заспивах! И още дълго не можех да заспя, след като напуснах лазарета. Разбра се, че случайно хипофизата ми се е оправила и съм в отлично здраве.
Не заспах цели трийсет години. А след това наистина заспах. И прекарах в сън шестнайсет години. Така след четирийсет и шест години аз бях на двайсет и три. Нали разбираш какво искам да ти кажа? Радиацията или някаква комбинация от лъчения бяха променили функциите на моята хипофиза коренно. Някога, преди около сто и петдесет хиляди години, започнах да се занимавам с ендокринология и открих тази комбинация. Ако сметките ми са точни, аз съм извадил шанс едно към милиард.
Разбира се, процесът на стареене на беше изцяло ликвидиран, но скоростта му бе забавена петнайсет хиляди пъти. На всеки четирийсет и пет години аз старея с един ден. Следователно не съм безсмъртен. За тези сто и осемдесет хиляди години съм остарял с единайсет години. Тоест физическата ми възраст е трийсет и четири години.
А четирийсет и пет години за мен са един ден. От тях около трийсет не заспивам, после заспивам за около петнайсет. Провървя ми, че първите няколко „дни“ не бяха в социална дезорганизация и диващини, иначе не бих ги преживял. Но оживях, ориентирах се в системата; оттогава съм преспивал около четири хиляди пъти и все още съм жив. Е, може би някога няма да ми провърви. Може би някога, въпреки всички предпазни мерки, някой ще нахлуе в моята пещера или убежище, където прекарвам в пълна изолация. Едва ли, защото имам доста години за подготовка и опит от четири хиляди заспивания. Човек може много пъти да мине покрай такова място и да не го разпознае, а ако го разпознае, едва ли ще може да влезе.
Може би е чудо, че ги надживях толкова дълго. Наистина дълго. Преживях седем атомни и суператомни войни, които докараха човечеството до една шепа диваци. Събират се около огньовете и в малкото обитаеми места. А в другите времена, в онези епохи съм бивал в пет галактики извън нашата.
Имал съм няколко хиляди жени, но винаги само по една, защото съм роден в ерата на моногамията и съм запазил тази традиция. И съм отгледал няколко хиляди деца. Разбира се, не мога да остана с една жена повече от трийсет години. После се налага да изчезвам, но трийсет години са напълно достатъчни, особено когато тя старее с нормални темпове, а аз видимо почти не се променям.
О, естествено, това създава проблеми, но аз мога да се справям с тях. Винаги се женя за момиче, толкова по-младо от мен, че разликата във възрастите да не става очебийно голяма. Аз например съм на трийсет, а момичето — на шестнайсет. Когато дойде време да я напусна, тя вече е на четирийсет и шест, а аз пак съм на трийсет. Това е добро и за двама ни, защото след поредното ми събуждане аз не се връщам при нея. Ако по това време тя все още е жива, ще е на повече от шейсет и едва ли би понесла при нея да се върне от света на мъртвите един млад мъж. Пък и аз винаги оставям една добре осигурена, направо богата вдовица — богата с това, което в съответната епоха се смята за богатство. По едно време богатство бяха мидените черупки, после житото в делви, а веднъж дори (много интересна цивилизация!) — люспите от риба. След хиляди години практика проблемът е само един — да не ставам толкова богат, че да дразня чуждото любопитство.
По разбираеми причини успявах да го правя. Ти скоро ще разбереш защо никога не съм се стремил към властта и защо никой никога не е подозирал, че съм различен от останалите. Дори се научих всяка нощ да се правя на заспал.
Но всичко това не е толкова важно. Разказвам го само на теб, за да разбереш откъде зная това, което искам да ти разкажа.
И ти го казвам не защото искам да получа нещо в замяна. Това е нещо, което ти не можеш да промениш, а когато го осъзнаеш, ти самият няма да искаш да го промениш.
Не искам да ти влияя, не искам да те направлявам. За четири хиляди живота съм бивал в почти всички роли, освен в ролята на лидер. Това винаги съм го избягвал. О, често съм влизал в ролята на бог, но само да помогна на диваците да оцелеят. Използвал съм сили, които те смятат за вълшебство, единствено в името на реда, не да ги направлявам и насочвам. Учил съм ги да ползват лъка и стрелите, но само в името на прехраната — гладувахме, а моето оцеляване зависи от тяхното оцеляване.