На хоризонта облаците се струпваха заплашително.
Гарет сложи дъждобрана си и го закопча догоре. Предположи, че като завали, поне за известно време ще го предпазва.
„Хепънстанс“ започна силно да се клати надлъжно, докато излизаше в открито море. Той хвана щурвала с две ръце, за да поддържа яхтата колкото можеше на прав курс. Когато ветровете смениха посоката си и се усилиха — сигнализирайки за фронта на бурята, — той започна да променя ъгъла на платната, за да насочи яхтата диагонално на вълните въпреки рисковете. Променянето на галса при тези условия беше трудно и забавяше скоростта, но той предпочиташе да го извърши сега, отколкото по обратния път, ако го застигнеше бурята.
Усилията бяха изтощителни. Всеки път, когато изместеше ветрилата, напъваше всички сили, за да не изгуби контрол над тях. Въпреки ръкавиците дланите му се разраняваха, когато въжетата се плъзгаха между тях. На два пъти при внезапен порив на вятъра той за малко да загуби равновесие, но успяваше да го запази само защото поривът спираше така внезапно, както се бе надигнал. Почти цял час продължи да лавира, като непрекъснато наблюдаваше бурята пред себе си. За миг му се стори, че яхтата спря да се движи, но това беше илюзия. До сушата му оставаха няколко часа. В мига, в който стигнеше плитки води, бурята щеше да се усили и щеше да стане невъзможно да плава по океана. Засега огромната маса вода беше като бавно прегарящ бушон, на който малко му оставаше да гръмне.
Гарет и друг път беше попадал в силни бури и знаеше от опит, че не бива да подценява силата на тази. Само едно невнимателно движение и океанът щеше да го погълне, а той бе твърдо решен да не допусне това. Може и да беше инат, но не беше глупав. В мига, в който усети опасност, ще обърне яхтата и ще запраши към пристанището.
Над него облаците продължаваха да се сгъстяват и да приемат нови форми. Започна да ръми лек дъжд. Гарет погледна нагоре и разбра, че това е началото.
— Само още няколко минути — промърмори той под носа си. Трябваха му само няколко минути…
Светкавица проряза небето и Гарет започна да брои секундите, преди да чуе гърма. Две и половина минути по-късно той изтрещя в откритото пространство над океана. По груби изчисления центърът на бурята беше на около четирийсет километра от него.
С настоящата скорост на вятъра, изчисли Гарет, му оставаше малко над един час, преди силата му да се стовари върху него. Но дотогава той вече ще се е прибрал.
Дъждът продължаваше да вали.
Мракът започна да се спуска, докато яхтата напредваше срещу вълните. Слънцето се спускаше все по-ниско, плътните облаци закриваха малкото останала светлина и бързо понижаваха температурата на въздуха. След десетина минути дъждът стана по-силен и по-студен.
По дяволите! Времето минаваше, а той още не бе стигнал.
Талазите се надигаха все по-високо, океанът кипеше. За да пази равновесие, той стоеше разкрачен. Щурвалът не променяше положението си, но вълните се разбиваха диагонално в яхтата и я разклащаха като паянтова люлка. Гарет непоколебимо следваше пътя си напред.
След минути нова мълния озари небето… Затишие… Гръм. Трийсет километра. Той погледна часовника си. Ако бурята се приближаваше с тази скорост, щеше да успее да стигне до мястото и да се върне в пристанището навреме, стига ветровете да духаха в същата посока.
Но ако я променяха…
Прехвърли набързо сценария в съзнанието си. Намираше се на два и половина часа от брега. Ако се движи с вятъра, ще са му нужни най-много час и половина, стига всичко да върви по плана. Бурята щеше да се разрази на сушата почти по същото време когато ще е стигнал и той.
— По дяволите! — Този път изруга по-силно. Трябва да пусне бутилката сега, макар да не бе стигнал достатъчно навътре, както искаше. Но не можеше да рискува повече.
Хвана тресящия се вече щурвал с една ръка, а с другата бръкна в джоба и извади бутилката. Набута тапата още навътре за по-сигурно, после вдигна бутилката срещу чезнещата светлина. Видя вътре писмото, плътно навито и завързано.
Докато го гледаше, се изпълни с чувство на задоволство, сякаш най-сетне беше дошъл краят на едно дълго пътуване.
— Благодаря ти — прошепна той сред шума на разбиващите се вълни.
Хвърли шишето възможно най-далече, проследи го как полетя във въздуха и го изгуби от поглед когато падна във водата. Направи го!
А сега да обърне посоката на лодката. В същия момент две мълнии разцепиха небето едновременно. Двайсет километра. Той се замисли обезпокоен.