Нова мълния бе последвана почти веднага от гръм.
Най-сетне той стигна до вратата и натисна дръжката. Вратата не помръдна. Обезсърчен, стъпи здраво, за да блъсне по-силно и отново опита. Тя се открехна и в същия миг водата нахлу вътре. Тогава разбра, че бе допуснал огромна грешка.
Океанът бързо изпълни вътрешността на каютата. Гарет мигом видя, че чувалът с принадлежностите, който обикновено висеше здраво закачен на стената, е под водата. Вече нищо не може да попречи на океана, помисли си той, да погълне лодката.
В паниката си се помъчи да затвори вратата на каютата, но напорът на водата и неудобната му позиция не му позволяваха. „Хепънстанс“ продължи да се накланя бързо. След секунди половината ѝ корпус бе под водата. Съзнанието му отново прещрака.
Спасителните жилетки…
Намираха се под седалките в кърмовата част.
Погледна натам. Те все още не бяха залети.
С големи усилия успя да се хване за страничните леери — единственото останало над повърхността. В това време водата стигна до гърдите му и краката му заритаха в океана. Той се наруга, че не се бе сетил да си сложи спасителната жилетка по-рано.
Вече три четвърти от яхтата беше под водата и продължаваше да потъва.
Преборвайки се с тежестта на вълните и със собствените си натежали като олово мускули, без да се пуска от парапета, той тръгна към седалките. На половината път дотам океанът стигна до врата му и тогава той осъзна, че усилията му са напразни.
Нямаше да успее.
Водата се покачи до брадичката му, когато най-накрая той преустанови опитите си. Вдигна лице нагоре. Останал без капка сили, не можеше да повярва, че това е краят.
Пусна се от парапета и с плуване се отдалечи от яхтата. Подгизналите му обувки и облекло го теглеха надолу. Той следваше пътя на водата и когато вълните го издигнаха, видя как „Хепънстанс“ се плъзна под повърхността. Студът и изтощението започнаха да сковават сетивата му, но той се обърна и започна бавно и безуспешно да плува към брега.
Тереза седеше до масата с Джеб. Той говореше на пресекулки и затова му отне доста време да ѝ разкаже каквото знаеше.
По-късно Тереза щеше да си спомни, че докато го слушаше, я изпълваше не толкова някакво безпокойство, а любопитство. Знаеше, че Гарет ще оцелее. Той беше опитен моряк и още по-опитен плувец. Беше прекалено внимателен, прекалено жизнен, за да бъде победен от водната стихия. Ако някой можеше да се справи, това беше той.
Тя се пресегна през масата и хвана Джеб за ръката. Изглеждаше объркана.
— Не разбирам… защо е изкарал яхтата в океана, като е знаел, че наближава буря?
— Нямам представа — отвърна тихо бащата. Не можеше да срещне погледа ѝ.
Тереза сбърчи вежди и от недоумение всичко наоколо ѝ се стори нереално.
— Каза ли ви нещо, преди да тръгне?
Джеб поклати глава. Лицето му бе посивяло, гледаше надолу, сякаш криеше нещо. Тереза обхвана с разсеян поглед кухнята. Всяко нещо беше на мястото си, сякаш беше чистена минути преди тя да дойде. През отворената врата на спалнята видя, че леглото му е старателно покрито със завивката. Странно, помисли си, какви са тия два големи букета върху него?
— Не разбирам… Всъщност той е добре, нали?
— Тереза… — заговори Джеб и в очите му бликнаха сълзи. — Вчера сутринта са го намерили.
— В болница ли е?
— Не.
— Къде е тогава? — попита тя, отказвайки да приеме онова, което започна да предполага.
Джеб не отговори.
И тогава дишането ѝ изведнъж стана тежко. Започвайки от ръцете, след малко цялото ѝ тяло се разтрепери.
— Гарет! Какво ли се е случило? — запита се тя. — Защо не си тук?
Джеб наведе глава, за да прикрие сълзите си, но тя го чу как ги преглъща.
— Тереза…
— Къде е той? — настоя тя и скочи на крака. Чу столът да пада зад нея като от далечно разстояние.
Джеб я погледна безмълвен. После с едно движение избърса сълзите си с опакото на ръката си.
— Вчера сутринта са намерили тялото му.
Тя почувства, че гърдите ѝ се стягат, сякаш се задушава.
— Той е мъртъв, Тереза.
На плажа, откъдето беше започнало всичко, Тереза се отдаде на спомените от изминалата година.
Погребаха го до Катерин в малко гробище близо до дома му. Джеб и Тереза стояха един до друг по време на погребалната служба, заобиколени от хора, в чийто живот бе имал място и Гарет — приятели от гимназията, бивши негови курсисти по подводен спорт, продавачите в магазина му. Церемонията беше обикновена и макар че бе започнало да вали в момента, в който свещеникът завърши словото си, хората останаха дълго край гроба му.
Софрата след погребението бе сложена в дома на Гарет. Един по един хората идваха, поднасяха съболезнованията си и споделяха спомени за него. Когато всички се разотидоха и Джеб и Тереза останаха сами, Джеб извади една кутия от гардероба и помоли Тереза да седне, за да разгледат заедно съдържанието ѝ.