Сложи си лек грим, облече си бежови бермуди и бяла блуза без ръкави и си обу кафяви сандали. След час щеше вече да е горещо и влажно, а така щеше да се чувства удобно, докато се разхожда из Провинстаун. Погледна през прозореца на банята и като видя, че слънцето се е издигнало по-високо, се подсети да си вземе и слънчобран. В противен случай кожата ѝ щеше да изгори, а знаеше от опит, че слънчевото изгаряне е един от най-бързите начини да бъде съсипана почивката на море.
Навън на масата на верандата Диана беше сложила закуската — пъпеш, грейпфрут, препечени филийки. Тереза се разположи на стола, намаза си филийка с обезмаслено сирене — Диана отново беше на една от безкрайните си диети — и двете продължиха да си бъбрят. Брайън беше отишъл да играе голф, както щеше да прави всеки ден през тази седмица, и то рано сутрин, защото той пък спазваше някаква схема на лечение. „И ако прекарва дълго време на слънце — поясни Диана, — ще навреди много на кожата си.“
Брайън и Диана бяха заедно вече трийсет и шест години. Връзката им започнала от колежа и когато се дипломирали, още същото лято, веднага след като Брайън започнал работа в една счетоводна фирма в центъра на Бостън, се оженили. Осем години по-късно Брайън станал съдружник във фирмата и те си купили голяма къща в Бруклин, където живеят от двайсет и осем години насам.
Искали да имат деца, но когато минали шест години от брака им и Диана все не забременявала, двамата отишли на преглед. Установило се, че фалопиевите тръби на Диана са тежко увредени и тя не може да забременява. Направили постъпки да си осиновят дете, но минали години, а редът им в списъка все не идвал и накрая загубили надежда. Последвали мрачни години, беше споделила Диана с Тереза, период, в който бракът им бил пред разпадане. Но връзката им, макар и разклатена, издържала и Диана се върнала на работа, за да запълни празнотата в живота си. Започнала работа, когато в редакцията на „Бостън таймс“ жените били рядкост, и постепенно си пробила път нагоре по йерархическата стълбица. Преди десет години станала отговорен секретар на вестника и започнала да взима под крилото си жени репортерки. Тереза беше първата ѝ ученичка.
След като Диана се качи да си вземе душ, Тереза прегледа набързо вестника и погледна часовника си. Стана от стола си и отиде да се обади по телефона на Дейвид. Беше още доста рано — едва седем часа, — но тя знаеше, че цялото семейство е вече на крак. Кевин винаги ставаше с пукването на зората и сега се радваше, че няма да е единственият ранобудник в къщата. Тя закрачи напред-назад, докато изчакваше някой в другия край на линията да вдигне слушалката. След няколко позвънявания чу гласа на Анет на фона на звуци от телевизор и бебешки плач.
— Здравей! Обажда се Тереза. Кевин наблизо ли е?
— О, здрасти! Да, разбира се, тук е. Изчакай една секунда.
Чу се как Анет остави слушалката и извика:
— Кевин, за теб е. Тереза е на телефона.
Фактът, че тя не употреби „майка ти“, я жегна повече, отколкото очакваше, но сега нямаше време да размишлява над това. Кевин беше задъхан, когато вдигна слушалката.
— Привет, мамче! Как си? Как прекарваш отпуската си?
Тя почувства нотка на самота в гласа му, който беше все още креслив, детски, но знаеше, че е въпрос на време и ще се промени.
— Тук е чудесно, но едва снощи пристигнах. Още нищо не съм правила, освен че тази сутрин потичах малко.
— Има ли много хора на плажа?
— Не, но когато се прибирах, вече няколко души тръгваха натам. Ей, кога тръгвате с татко ти?
— След два дни. Отпуската му започва от понеделник и тогава потегляме. В момента се приготвя да върви на работа, за да довърши каквото има. Искаш ли да говориш с него?
— Не, няма за какво. Просто се обадих да те чуя и се надявам, че ще прекараш добре.
— Ще бъде страхотно. Разгледах една брошура за пътуването ни по реката. Някои бързеи изглеждат върховни.
— И все пак, умната!
— Мамо, аз не съм вече дете.
— Знам. Просто успокой старомодната си майка.
— Добре, обещавам. През цялото време ще бъда със спасителната жилетка. — Последва кратко мълчание. — Знаеш, че по време на пътуването няма да имаме телефон, така че до завръщането ми няма да се чуем повече.