Самата ѝ рубрика беше непредвидима — може би това беше една от причините за успеха ѝ. Понякога тя отговаряше на въпроси, друг път съобщаваше данни, свързани с възпитанието на децата. Доста от материалите ѝ се отнасяха до радостите, които носи отглеждането на деца, но имаше и такива, които описваха и провали в това отношение. Пишеше за битките, които водеха самотните майки — тема, която като че ли доста трогваше бостънските жени. Най-неочаквано рубриката ѝ я превърна в нещо като местна знаменитост. Но макар в началото да ѝ беше приятно да вижда снимката си над материала или да получава покани за частни приеми, тя непрекъснато имаше нещо да прави и като че ли не ѝ оставаше никакво време да се забавлява. Сега гледаше на това като на още една особеност на работата си, която, колкото и да ѝ беше приятна, не означаваше много за нея.
След като постоя един час на слънце, ѝ стана горещо и тя тръгна към водата. Потопи се до кръста, после се гмурна под една невисока прииждаща вълна. Изстена от студената вода, когато подаде глава, и един мъж до нея едва сподави смеха си.
— Ама е освежаващо, нали? — подметна ѝ той и тя потвърди с глава и обгърна раменете си с кръстосани ръце.
Мъжът беше висок, с тъмна като нейната коса и за миг тя се запита дали не се опитва да флиртува. Но децата наблизо бързо стопиха тази илюзия с виковете си: „Тате, тате!“ Тереза постоя още няколко минути във водата и се върна на мястото си. Плажът започваше да се обезлюдява. Тя си събра нещата и тръгна да се прибира.
Във всекидневната Брайън гледаше по телевизията игра на голф, а Диана четеше роман, на чиято обложка имаше снимка на млад и хубав адвокат. Диана вдигна поглед към нея.
— Как беше на плажа?
— Великолепно. Слънцето напича приятно, но водата направо те разтърсва, като се гмурнеш.
— Така е винаги. Чудя се как издържат хората в нея толкова дълго.
Тереза закачи кърпата си на една окачалка до вратата и каза през рамо:
— Как ти се струва романът?
Диана обърна книгата и погледна задната обложка.
— Чудесен. Напомня ми как се държеше Брайън преди няколко години.
Брайън изсумтя, без да отмества поглед от екрана.
— А?
— Нищо, скъпи. Просто се пренесох в миналото. — Тя насочи вниманието си отново към Тереза. Очите ѝ блестяха. — Какво ще кажеш за една партия джин ръми?
Диана обичаше всякаква игра на карти. Членуваше в два бридж клуба, играеше като шампион и си записваше всеки пасианс, които ѝ излезеше. Но джин ръми беше играта, която двете с Тереза играеха винаги когато имаха време, защото Тереза само в нея имаше шанс да спечели.
— Разбира се.
Диана подгъна долното ъгълче на страницата, затвори книгата и стана със сияещо лице.
— Очаквах да се съгласиш. Картите са на масата отвън.
Тереза се загърна с хавлиената си кърпа и отиде да седне край масата, на която двете бяха закусвали сутринта. След малко Диана я последва с две кутии диетична кока-кола и се настани срещу нея. Разбърка картите и ги раздаде. После погледна над своите.
— Май ти е зачервено малко лицето. Слънцето сигурно е било доста силно.
Тереза подреждаше картите си.
— Имах чувството, че се пържа.
— Запозна ли се с някого?
— Не. Просто почетох малко и се припичах на слънце. Почти всеки беше със семейството си.
— Жалко.
— Защо?
— Ами надавах се да се срещнеш с някой интересен човек тази седмица.
— Ти също си интересен човек.
— Знаеш какво имам предвид. Много ми се ще да си намериш тук някой подходящ мъж. Някой, който да ти вземе акъла.
Тереза я изгледа с изненада.
— Какво те наведе на тия мисли?
— Слънцето, океанът, ветрецът… знам ли! Може би умът ми пръска навън излишна радиация.
— Честно казано, Диана, изобщо не се заглеждам в никого.
— Изобщо ли?
— Ами кажи-речи, да.
— Аха!
— Не го прави толкова на въпрос. Не е минало кой знае колко много време от развода ми.
Тереза изчисти шестица каро и Диана я взе, преди да изчисти тройка спатия, после заговори като майка ѝ, когато разговаряше с Тереза на същата тема:
— Това са три години. Не се ли виждаш тайно с някого и да го криеш от мен?