В шест часа — и което беше по-важно, след като свърши турнирът по голф — Брайън и Диана отидоха да се разходят на плажа. Тереза остана в къщата и докато ги наблюдаваше през прозореца как вървят ръка за ръка покрай ръба на водата, си помисли: техните взаимоотношения са за пример. Те имаха напълно различни интереси, които като че ли ги свързваха, а не ги раздалечаваха.
След като слънцето залезе, тримата се качиха на колата и отидоха до Хаянис, където вечеряха в „Самс грабхаус“ — оживен ресторант, чиято голяма слава се носеше напълно заслужено. Беше препълнен и те трябваше да чакат близо час за маса, но димящите раци в топено масло си заслужаваха. Топеното масло беше подправено с чесън и тримата изпиха по две големи бири за два часа. Към края на вечерта Брайън подхвана темата за намереното писмо.
— Прочетох го, като се върнах от голфа. Диана го беше залепила със скоч на хладилника.
Диана сви рамене и се засмя. Обърна се към Тереза и я изгледа с поглед, в който се четеше: „Нали ти казах, че някоя жена ще направи точно това“, без да каже дума.
— Беше в бутилка, изхвърлена на брега. Намерих я сутринта, докато тичах.
Брайън допи бирата си и продължи:
— Бива си го. Такава тъга навява.
— Да, и аз я долових, докато го четох.
— Знаеш ли къде се намира Райтсвил Бийч?
— Не, дори не съм чувала за него.
— Това е в Северна Каролина — поясни Брайън и бръкна в джоба си, за да извади пакет цигари. — Веднъж бях там на един турнир по голф. Страхотен терен. Малко е по-равен от необходимото, но пак става.
Диана се намеси в разговора, кимайки към съпруга си.
— При Брайън всичко е свързано с голфа по някакъв начин.
— Намира се близо до Уилмингтън… дори може и да е част от него, не съм много сигурен. С кола е около час и половина на север от Мъртъл Бийч. Чувала ли си за филма „Кейп Феър“?
— Да.
— Реката Кейп Феър тече през Уилмингтън и имението. Там е сниман филмът. Всъщност много филми са снимани там. Повечето от големите филмови студия имат филиали в града. Райтсвил Бийч е остров близо до брега. Много добре е уреден, представлява нещо като курорт. Доста от филмовите звезди отсядат там по време на снимки.
— Как така не съм чула досега за него?
— Не знам. Предполагам, че е заради Мъртъл Бийч, който е по-известен. Но на юг всеки е чувал за Райтсвил Бийч Има красиви плажове с бял пясък и топла морска вода. Чудесно е да прекараш седмица там, ако ти падне случай.
Тереза не каза нищо и Диана подхвърли закачливо:
— Е, вече знаем откъде е нашият загадъчен писмописец — Вероятно — сви рамене Тереза, — но няма как да сме напълно сигурни. Може двамата просто да са били там на почивка или на гости. Това още не значи, че той живее там.
Диана поклати глава.
— Не мисля така. Съдя по начина, по който е написано писмото… Той описва съня си толкова реално, че не вярвам да става дума за място, където е бил само един-два пъти.
— Ама ти доста си си напрягала ума върху това писмо.
— Въпрос на интуиция. Водя се по нея и съм готова да се обзаложа, че той живее в Райтсвил или в Уилмингтън.
— Е, и?
Диана се пресегна, взе цигарата от ръката на Брайън, всмукна и я задържа, сякаш беше нейна. От години го правеше. Така тя официално не се смяташе за пристрастена пушачка, защото не запалваше сама цигарата. Брайън подмина постъпката ѝ, без да каже нещо, и си запали нова цигара. Диана се наведе напред към Тереза.
— Размисли ли дали да публикуваме писмото?
— Не. Все още не смятам, че идеята е добра.
— А ако не използваме имената, а само инициалите им? Дори можем да променим името и на Райтсвил Бийч.
— Защо толкова се вживяваш в това?
— Защото надушвам добрия разказ още щом го видя. И нещо повече, мисля, че това ще въздейства на мнозина. Днес хората са толкова заети, че романтиката е на път да изчезне. А това писмо ще покаже, че тя все още съществува.
Тереза неволно хвана кичур от косата си и започна да го навива около пръста си. Беше ѝ навик от детството и се проявяваше винаги когато се замислеше за нещо. След дълго мълчание тя отговори:
— Добре.
— Ще го направиш ли?
— Да, но както ти каза, ще използваме само инициалите им и ще пропуснем частта, където се споменава за Райтсвил Бийч. Ще напиша и няколко думи като предисловие.
— Толкова се радвам! — възкликна Диана с детски ентусиазъм. — Знаех си, че ще склониш. Още утре ще го пуснем по факса.
Късно същата вечер Тереза написа на ръка началните редове на един лист за писма, който намери в чекмеджето на бюрото в малкия домашен кабинет. След като приключи, се прибра в стаята си, остави двата листа на нощното шкафче и се пъхна в леглото. Тази нощ спа на пресекулки.