На следващия ден Тереза и Диана отидоха в Чатам и копираха писмото. Тъй като нито една от двете не си беше донесла портативния компютър, а Тереза беше настояла колонката ѝ да не включва никаква допълнителна информация, това беше най-логичното нещо, което можеха да направят. Когато материалът беше готов, те го пуснаха по факса. И той щеше да излезе в утрешния вестник.
Остатъкът от деня двете прекараха почти както предишния — обиколки по магазините, на плажа, в непринудени разговори и вкусна вечеря. Когато вестникът пристигна рано на другата сутрин Тереза първа го прочете. Беше се събудила рано и направи обиколките си, преди Диана и Брайън да бяха станали. Взе вестника и зачете колонката си.
„Преди четири дни, докато бях на почивка, слушах стари песни по радиото, между които беше и «Писмо в бутилка» в изпълнение на Стинг. Прочувственият му глас ме подтикна към действие и аз се втурнах към плажа с надеждата да намеря такава бутилка. Само след минути наистина намерих една и представете си! — в нея имаше писмо. Откровено казано, чух тази песен много по-късно, но си го измислих за по-голям ефект. Но на другата сутрин наистина намерих бутилка с дълбоко затрогващо писмо в нея. Не съм в състояние да си го съчиня и макар че то не е нещо, за което бих писала във време, когато вечната любов и взаимната обвързаност са на изчезване, надявам се, че и вие като мен ще го намерите за съдържателно.“
Останалите редове на рубриката включваха самото писмо. Когато Диана седна с Тереза да закусят, тя също побърза да прочете материала, преди да се заеме с нещо друго.
— Великолепно! — възкликна тя, когато свърши — Напечатано ми звучи дори по-добре, отколкото си представях. Ще видиш, че сега ще бъдеш затрупана с писма.
— Мислиш ли?
— Абсолютно. Сигурна съм.
— Повече от друг път?
— С цели камари повече. Имам такова чувство. Всъщност днес ще се обадя и на Джон. Ще го накарам да го пусне по ефира няколко пъти тази седмица. Ти дори можеш да го предложиш и на някои неделни издания.
— Ще видим — отвърна Тереза и отхапа залък от хлебчето, колебаейки се дали да повярва на Диана, но при всички случаи гореше от любопитство.
3
В събота, след осем дни почивка, Тереза се върна в Бостън.
Отключи вратата на апартамента си и когато я отвори, Харви се втурна към нея откъм банята. Отърка се в краката ѝ, мъркайки тихо, и Тереза го взе подмишница и тръгна към хладилника. Извади отвътре парченце сирене и му го подаде в шепата си. Докато го галеше с другата си ръка по главата, мислено благодари на съседката си Ела, задето се беше съгласила да се грижи за него в нейно отсъствие. След като излапа сиренето, Харви скочи от ръцете ѝ и закрачи бавно към плъзгащите се врати, водещи към задния балкон. В апартамента беше задушно поради дълго неотваряните прозорци и тя разтвори широко вратите, за да проветри.
След като си разопакова багажа и си взе от Ела ключа и пощата, си наля чаша вино, включи стереоуредбата и пъхна компактдиска, който си бе купила от Кейп Код. Докато звуците на джаз изпълваха стаята, тя започна да преглежда пощата си. Както обикновено, се състоеше предимно от сметки и тя ги отдели настрана.
На телефонния ѝ секретар имаше записани осем съобщения. Две бяха от мъже, с които беше излизала преди време — молеха я да им се обади. Тя поразмисли, но реши, че няма смисъл. Никой от двамата не ѝ харесваше особено, а не ѝ се излизаше само защото имаше празнота в графика ѝ. Бяха я търсили също майка ѝ и сестра ѝ и тя си записа да им позвъни. Кевин не се беше обаждал. Той вече плаваше със сал и с баща му опъваха палатка някъде във вътрешността на Аризона.
Без Кевин домът ѝ беше необичайно тих. И подреден, естествено, и това донякъде я облекчи. Не беше лошо да се прибираш вкъщи и от време на време да трябва да чистиш само след себе си.
Замисли се за двете седмици отпуска, които ѝ оставаха да ползва тази година. Ще отидат с Кевин някъде на море за малко, както му беше обещала. И пак щеше да ѝ остане още една седмица свободна. Може би ще я използва по Коледа, но пък тази година Кевин щеше да прекара коледната си ваканция с баща си, така че няма смисъл да я взима тогава. Никак не обичаше да остава сама по Коледа — най-любимия ѝ празник, — но нямаше друг избор и беше излишно да размишлява над това. Може да замине за Бермуда или Ямайка или някъде другаде край Карибите, но пък не искаше да тръгва сама, а не знаеше с кого да отиде. Вероятно Джанет щеше да има тази възможност, но беше съмнително. Трите ѝ деца непрекъснато ѝ запълваха времето, а Едуард едва ли би могъл да си вземе почивни дни. Би могла да използва седмицата, за да свърши някои неща по апартамента, за които отдавна се канеше… но щеше да е направо загубено време. Кой прекарва отпуската си в боядисване и лепене на тапети!